На 23 август преди 11 години Левски влезе в групите на ШЛ

Снимка: getty

Треньор: Станимир Стоилов
Европоходът на Левски утвърди Мъри като най-обичания треньор на "сините", но неразбориите в клуба така и не му позволяват да се завърне – нещо, което всеки фен на отбора желае. Той бе главният "виновник" за успехите на тима в Европа. След Левски Мъри води националния отбор, Литекс, Анортозис, Ботев Пловдив, а от 2014-а жъне успехи с казахстанския Астана. Тази година пропусна групите на ШЛ след тежка загуба от Селтик в Глазгоу, но поне в реванша Астана демонстрира отличен футбол и за момент дори не бе далеч от чудото, спечелвайки с 4:3 домакинството си.

Снимка: getty

Вратар: Георги Петков
Бившият страж на националния отбор днес е на 41 години, но продължава да е титуляр за Славия. След фиаското с изгубената шампионска титла от Левски през 2013-а, Петков вече не е сред любимците на синята агитка. Тогава стражът на „белите“ не се помъчи да скрие радостта си от удържаната точка в последния кръг, която коства шампионата на бившия му отбор. Това обаче не заличава заслугата му за евроуспехите на Левски от 2006-а. Срещу Киево опази вратата си суха близо 140 минути, преди Амаури да го преодолее на два пъти в реванша за 2:2.

Снимка: getty

Десен бек: Живко Миланов
Миланов си остава вечната опция за Левски и за националния отбор, когато го закъсат за краен бранител. Напусна „сините“ през 2010-а срещу сумата от 400 000 евро, за да играе в румънския Васлуй. След това игра и в Том Томск, но се завърна на „Герена“ през 2015-а. От началото на 2016-а заигра в АПОЕЛ Никозия. Точно 11 години по-късно той може отново да влезе в групите на ШЛ с екипа на кипърския тим, който има аванс от 2:0 преди гостуването на Славия Прага.

Снимка: getty

Централен бранител: Елин Топузаков
Топчо остава една от най-големите легенди в модерната история на „сините“. Той е футболистът на тима с най-много мачове в евротурнирите (32). Носи капитанската лента и в мачовете с Киево. Кариерата му винаги бе обвързана с отбора и накрая все се завръщаше на „Герена“. Направи го и като треньор, точно преди Николай Митов, но без успех. Сега Топузаков води тима на Арда Кърджали, който готви мини революция с рекорден за Трета лига бюджет от 2 млн. лв.

Снимка: getty

Централен бранител: Игор Томашич
Томашич бе един от главните герои в европохода на Левски, след като формира здрава защитна двойка с Топчо. През 2008-а той си тръгна като свободен агент в посока Макаби Тел Авив. След два сезона напусна и Израел, след което поигра още две години в Гърция и реши рано да прекрати кариерата си още през 2012-а. Днес Томашич е в родината си Хърватия, но продължава да подкрепя "сините", като не пропусна и мача с Хайдук, който изхвърли Левски от Лига Европа тази година.

Снимка: getty

Ляв бек: Лусио Вагнер
Бразилската перла в селекцията на „сините“ от онова време остава един от най-класните чуждестранни футболисти, играли в родния елит. Има и 10 мача за националния отбор. На 23 август 2006-а си изкара втори жълт картон в продължението срещу Киево, когато всичко вече бе решено, и в резултат изпусна дебюта на тима в групите. През 2010-а реши да прекрати кариерата си в Левски, където прекара последните 9 години от нея. След това се върна в родната Бразилия, където основа собствен клуб с името на Апостола. И днес Лусио Вагнер прекарва пенсията си по бразилските плажове, но Левски винаги остава в сърцето му. С екипа на „сините“ Вагнер изигра 22 мача за Купата на УЕФА и отбеляза 2 гола, а впоследствие бе и твърд титуляр в Шампионската лига.

Снимка: getty

Дефанзивен полузащитник: Ричард Еромоигбе
Ричард бе основен футболист за Мъри в Европа и се превърна в един от най-сериозните изходящи трансфери на Левски през 2008-а, когато отиде в руския Химки срещу 1,25 млн. евро. Там обаче не му потръгна и се върна в родината си Нигерия, а после премина през Кипър. За последно чухме името му през 2012-а, когато се завърна в България с екипа на Берое, но след един полусезон остана извън сметките на треньора и от тогава е свободен агент.

Снимка: getty

Централен полузащитник: Седрик Бардон
С опита си французинът бе в основата на европейските успехи за Левски и в обиграването на младите таланти от школата на клуба по това време. Той бе и големият герой от мачовете с Киево, след като се разписа по веднъж в София и във Верона. През 2008-а си тръгна, за да играе в Израел,а после и в Кипър, но се върна за сезон 2009-10. След това завърши кариерата си във Франция. В момента Седрик Бардон работи във френска спедиторска фирма.

Снимка: getty

Централен полузащитник: Даниел Боримиров
Кариерата на Боримиров бе обвързана с два клуба, в чиято легенда се превърна – Левски и Мюнхен 1860. Последният герой от лятото на 1994-а се завърна при „сините“ през 2004-а, за да участва в написването на най-славните страници в модерната история на клуба. След като прекрати кариерата си през 2008-а, Боримиров се захвана с различни ръководни функции в Левски. Води и школата на клуба, а сега е спортен директор на "сините", но ще трябва да почака поне година, за да стане част от нов поход в евротурнирите.

Снимка: getty

Дясно крило: Димитър Телкийски
Мечо Телкийски бе сред звездите на онзи паметен отбор, а в реванша с Киево откри резултата в 34-ата минута. Любимецът на синята публика напусна отбора през 2008-а и игра в Апоел Тел Авив, а после и в Амкар Перм, преди да се завърне в Левски през зимата на 2009-а. После пак не му се получи в Израел и се върна в България с екипите на Локо София и Черноморец Бургас. Неотдавна водеше юношите старша възраст на „Герена“, но неразбориите в ръководството на клуба го накараха да напусне. Този сезон води тима на Оборище Панагюрище.

Снимка: getty

Ляво крило: Христо Йовов
Той е един от най-осмиваните, но и най-обичани футболисти от публиката на Левски. Бижутера асистира за гола, с който "сините" поведоха на Киево в София. През 2007-08 напусна в посока Кипър, където изкара два сезона, преди да се завърне в Левски за втори път. През 2013-а окачи бутонките и се захвана с ръководни функции. Като спортен директор на „Герена“ не му се получи. Пробва се и в политиката, но съгражданите му от Своге не го избраха за свой кмет. Сега е шеф на местния футболен отбор.

Снимка: getty

Централен нападател: Валери Домовчийски
Той водеше атаката на тима въпреки завръщането на Гонзо в тима за кампанията в ШЛ. Вкара за 1:0 на италианците в София, а в реванша се отчете с асистенция към Бардон. Домовчийски бе най-големият талант в тима на Мъри Стоилов, но кариерата му не се разви по най-добрия начин. Премина през Херта, Дуисбург, Ботев Пловдив, Черно Море, Левадиакос и Славия, като между тези отбори на няколко пъти се завръщаше в Левски, но без особен успех. Сега е състезател на Верея.

Снимка: getty

Първа смяна (72'): Емил Ангелов
Ангелов изненада всички през сезон 2005/06, след като стана голмайстор на "сините" в евротурнирите с 5 гола в 10 мача. През сезон 2006/07 обаче Мъри го ползваше предимно като резерва на Домовчийски. След Левски игра в Турция, Кипър и в няколко български клуба, като завърши кариерата си през 2015-а в тима от родния си град Хасково. Сега продължава да му е посветен изцяло, след като от началото на годината е треньор на отбора.

Снимка: getty

Втора смяна (76'): Станислав Ангелов
Макар да започна кариерата си в ЦСКА, Пелето се превърна в легенда на "сините", чийто юноша е. Универсалният боец напусна Левски през 2007-а, за да играе в Германия, Румъния, а после и в кипърския Анортозис. Накрая пак се завърна на „Герена“, където приключи състезателната си кариера през 2014-а. В началото на годината бе освободен като спортен директор на Левски и се захвана с школата на стадион „Раковски“. В мачовете с Киево се отличи с една асистенция към Бардон в първия двубой (за 2:0). В реванша титуляр на десния бек бе Живко Миланов, но Ангелов влезе, за да пази резултата 15 минути преди края, на мястото на Мечо Телкийски.

Снимка: getty

Милан Коприваров (атакуващ полузащитник)
Коприваров нямаше как да измести Йовов от лявото крило на тима за важните мачове - все пак вписа името си в статистиката, заменяйки Бижутера в края на продължението, точно след червения картон на Лусио Вагнер. През 2008-а си тръгна от Левски, за да заиграе в Славия. В последните години се подвизава в по-ниските ешелони на австрийския футбол – в момента с екипа на Мархтренк.

На 23 август преди точно 11 години Левски откри нова страница за българския клубен футбол.

Отборът на Мъри Стоилов стана първият български участник в групите на Шампионската лига, след като победи четвъртия в Италия Киево с общ резултат 4:2.

Първият мач на родна земя завърши 2:0 в полза на "сините", което направи реванша във Верона изключително напрегнат и интересен.

Възпитаниците на Мъри обаче успяха да поведат с 0:2 още на почивката и удържаха равенство 2:2 през второто полувреме, което им гарантира уникалното постижение.

Малко по-късно Левски научи, че попада в "групата на смъртта" с отборите на Барселона, Челси и Вердер, като не успя да спечели точка и напусна турнира с един отбелязан гол (във вратата на лондончани, дело на Мариян Огнянов).

Сега, 11 години по-късно, "сините" остават далеч от постиженията на онзи отбор, но клубът започна да прави силна селекция, която обнадеждава феновете.

Същевременно Мъри Стоилов бе близо до повтори чудото с Астана срещу Селтик, но в крайна сметка не можа да навакса изоставането си от първия мач и казахстанският тим ще се задоволи с участие в групите на Лига Европа.

Вижте в галерията къде са сега еврогероите на Левски, които за пръв път класираха български тим в групите на ШЛ след реванша с Киево от 23 август 2006-а.