Вратарят на младежкия национален отбор на България до 21 години Пламен Андреев е поредният гост в подкаста на Българския футболен съюз. В разговора стражът, който е собственост на Фейенорд, разказва за хубавите и лошите моменти в своята кариера до тук.
Юношата на Левски признава с усмивка, че именно благодарение и на грешките и трудностите е успял да измине дългия път до Ередивизи и Ла Лига 2, където в момента е под наем в Расинг Сантандер. Но пък началото там беше обнадеждаващо.
"Пътят бе доста дълъг, въпреки че ми се струва, че всичко стана доста бързо до преминаването ми в Нидерландия. Беше и трудно, няма да лъжа. В Левски записах дебют на 16 години. На същата възраст започнах като титуляр и в първия кръг от новия сезон срещу Славия, което ми е един от най-хубавите спомени.
След това дойде Станимир Стоилов, който ми повери Купата на България и капитанската лента, което бе голяма отговорност, но аз бях готов за нея. На 17 спечелих Купата и статутът ми стана малко по-различен, защото си мисля, че пазих на добро ниво.
Така дойде време за следващата крачка - да се боря с Николай Михайлов, който изключително много ми помагаше през цялото време. Беше ми голяма опора в трудните моменти. След това той направи грешки в европейските мачове и дойде моят шанс, мисля, че го "захапах" и почти докрая не го пусках.
Имаше, разбира се, колебания - мачовете с Лудогорец и ЦСКА, които бяха един след друг. Тогава бях разколебан психически, но това са уроци, които ги учиш...пътят на таланта е такъв - трябва да се учиш от всичко, нищо не се случва случайно. Трябва да минеш през тези периоди, защото сега съм по-силен психически и ще съм готов за тези ситуации."
Андреев разказа за първите му впечатления във Фейенорд, разговорите с Робин ван Перси и дебютът за България, дошъл през 2020 година. Разкрива и нещо изненадващо - едва след мача с Хееренвеен в неговия дебют разбира, че гол във вратата му е отбелязал Християн Петров.
