Христо Христов: Какво не прочетохме в досието на Юлия Кръстева

Досието на Юлия Кръстева ("Сабина") в архива на Държавна сигурност е прочистено, като не само липсват задължителни документи, но и са налице необясними несъответствия с практиката преди 1989 г.

Това залага изначален дефект в дебата около съпричастността й към комунистическите служби, пише разследващият журналист Христо Христов, посветил професионалните си интереси през последните години на изследване на архивите на ДС.

"Впечатляващо е, че всички, които коментираха съдържанието на досието на Юлия Кръстева, особено тези които заеха оправдателна позиция, пропуснаха един основен факт, предопределящ погрешността на техните заключения. А това е въпросът за целостта на досието. Първият, който всеки, който посегне съм него трябва да си зададе. Това ли са всички материали по него, има ли липси и ако „да", защо? Каква е причината то да е прочиствано?", коментира той в сайта си Desebg.com.

Христов обръща внимание, че липсва предложение за извършване на вербовка, доклад за извършена вербовка, план за работа с агента за съответната година и неговото ръководене, обучение и възпитание - "основни документи по инструкцията за работа с оперативния отчет на Първо главно управление на ДС".

Това, че не се намират в днешното досие, не означава, че те не са съществували.

"Безпрецедентно по досието „САБИНА" е, че то уж е прекратено през 1973 г., документите в него са прошнуровани и подпечатани за предаване в архив, но то не е свалено в архив", пише Христо Христов.

Липсата на протокол за предаването на досието "Сабина" в архива на ПГУ означава, че то е избирателно прочиствано, смята журналистът. В подкрепа на тази теза е и преномерирането на страници от делата. До 2009 г. архивът на Външното разузнаване се намираше в Националната разузнавателна служба - едва по-късно той беше предаден на Комисията по досиетата.

"Неприсъщо е за разузнаването да има все по-засилващ се интерес към „САБИНА", да има указания от Центъра и когато тя вече става професор във Франция и придобива популярност в интелектуалния елит на Париж изведнъж през 1978 г. материалите по досието да секнат. Къде се изпарява интереса на ПГУ към нея и каква е причината за това? Материалите по досието не дават отговор на този въпрос, защото са прочистени.

Неслучайно през 1977 г. в ПГУ е дадено указание при запитване по оперативния отчет за Юлия Кръстева, да се отговаря, че делото ѝ е заето, тоест да не се дава достъп до него при интерес към лицето от други структури на ПГУ или на Държавна сигурност. А през 1991 г. оперативен работник от Националната разузнавателна служба да изиска и да се запознава с делото. Интересно защо, след като режимът вече е паднал и Националната разузнавателна служба има други приоритети", обръща внимание Христо Христов в своя анализ.

Той подлага на критика както нападките към Комисията по досиетата, така и "превратното тълкуване на документите по досието "Сабина", което издава непознаване на закона от 2006 г.

"Комисията не обявява сътрудници на ДС, а обявява принадлежност към ДС или разузнавателните служби на БНА на лица, заемали или заемащи ръководни длъжности в държавата и обществото след 10 ноември 1989 г....

(Законът задължава) Комисията при прегледа на документите за дадено лице/сътрудник да установи дали на неговото име съществуват картони в картотеките в качеството му на сътрудник, вписан ли е в съответния регистър и има ли други налични документи - сведения от водещите оперативни работници или собственоръчно писани или подписани документи. Комисията не оценява съдържанието на документи, защото законодателят много уместно е преценил, че ако прави това, то ще се стигне до субективизъм. Така Комисията е постъпила и при случая с Юлия Кръстева. Тоест тя е изпълнила законовата процедура по един закон, за който българското общество настоява да съществува през всички години на прехода", пише Христо Христов.

Според анализ на Дирекция „Информация и архив" на МВР, правен след промените, около 40 процента от архивите на ДС са прочистени тайно от обществото и политическата опозиция през 1990 г. Специално работните дела на агентите са прочистени в 75% от случаите, посочва той.

Христов цитира и практиката на Конституционния съд, който разрешава обявяването на сътрудниците на ДС с "прочистени" досиета. Съдът в Страсбург също е отказал да уважи жалба на един от осветените като агенти на Шесто управление на ДС - Хараламби Анчев, в чието досие също няма собственоръчно подписани от него материали.

Защо Юлия Кръстева е "Сабина", а писателят Георги Марков "Скитник"

В анализа си Христо Христов обръща внимание, че през 60-те и 70-те години на ХХ век БКП прави ясна разлика между българите в чужбина - дели ги на "лоялни" и на "вражеска българска емиграция".

Към "лоялните" режимът не прилага рестрикции, разрешава им се връщане в Народната република, а техните близки имат право да ги посещават в чужбина. Държавна сигурност ги използва като ресурс за вербовка, "за да постига цели на режима, които не може да осъществи по легален начин".

За разлика от тях - за "вражеската" емиграция е немислимо да се върне в България, защото представителите й са задочно осъдени и заплашени със затвор. Близките им са подлагани на тормоз заради "измяната".

Данните за Юлия Кръстева показват принадлежност към първата група емигранти, казва Христов.

"На нея й е разрешено да специализира във Франция, имало е негласна уговорка преди да замине, че ще се върне и няма да се омъжва, която тя не е спазила. Но след това тя контактува с щатни представители на ДС, които очевидно познава и други агенти на ДС, отзовава се на срещите с тях коментира определени въпроси. Този избор е личен и никой с днешна дата няма право нито да я съди, нито да я обвинява.... Не критикува режима в България, защото автоматично той ще я причисли към „вражеската" емиграция. Няма проблеми да посещава посолството на НРБ в Париж, главно при проблеми с пътувания на нейните родители. Видно от досието на една среща с офицера от ДС под прикритие Владимир Костов - „КРЪСТЕВ" самата тя отхвърля намеците, че „не показва готовност да помага на нашата страна или че се ангажира с противни на нашите тези".

Направила го е веднъж при подписването на апел от група френски интелектуалци в защита на жертвите от престъпленията в Чехословакия през 1968 г. (смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, б.а.) и както сама посочва - „нямала начин да откаже. Но извън този случай твърди, че никога нито публично, нито другояче се е ангажирала с антибългарска или антисъветски прояви". Тази позиция е следвана поне до края на 70-те години", пише Христо Христов.

Той сравнява нейното досие с това на покойния Георги Марков (разработката "Скитник"), който активно работи против режима и за когото ДС знае, че няма да може да използва.

"Досиетата му в Шесто управление на ДС и в ПГУ са напълно изчезнали/унищожени в началото на 1990 г., за да не се разкрият замесените в неговото убийство служители и агенти", пише Христов (автор на книгата "Убийте "Скитник" от 2005 г.).

На финала той посочва, че ако Юлия Кръстева се смята за оклеветена, то отговорност за клеветата би трябвало да се търси от бившите оперативни работници на ДС, които са я включили в картотеката на службата като сътрудник.

"Каква е нормалната логика, когато се чувстваш оклеветен? Да потърсиш съдебна отговорност от хората, които са го направили. В случая това трябва да се офицерите, оперативните работници на ДС, които присъстват в досието ти и са живи. Това е нормалната реакция. Не да съдиш Комисията, че изпълнява волята на закона, а офицерите от ДС", пише журналистът.