Напоследък хорърите се стараят по-рядко да ни плашат с призраци, зомбита и караконджули, родени от фолклорната и полтъргайст традиция, и по-често с действителните проблеми на съвременното общество, маскирани във филмите като нечисти сили.
"Оръжия" е от добрите примери на новата тенденция. Филмът превърна зависимостта в движеща сила на историята и я използва като източник на истински ужас.
"Обсебване" опита да направи нещо подобно, но остана на ниво идея - загатна темата, която така и не получи удовлетворяващо развитие.
"Другата мама" на режисьора Джей Дюплас попада в същия капан като "Обсебване".
Гледайте трейлъра тук:
В центъра на историята е поставена предпоставката, че децата виждат и усещат много повече, отколкото родителите им предполагат. Но този замисъл така и не се надгражда до пълнокръвен сюжет.
Вместо постепенно да изгради напрежението - от въведението през завръзката до кулминацията и развръзката - филмът често прескача към най-лесното средство за плашене: поредица от внезапни и предвидими стряскания - jump scares.
Това прави "Другата мама" поредната пропусната възможност за холивудското кино.
Идеята има потенциал за хорър, който ще накара всеки родител да настръхне, но е изведен до поредната жанрова история, която само заема място в киноафиша.
Сюжетът ни среща със 7-годишната Бела (Арабела Оливия Кларк), на която предстои първи ден в ново училище.
Още в началото филмът поставя момичето в позната, но ефективна ситуация - нова среда, детски страхове и семейство, което не ѝ дава сигурността така, както Бела би искала.
Постепенно научаваме и малко повече и за родителите ѝ.
Баща ѝ Ръс (Джей Дюплас) е видимо по-ангажиран с грижите за дъщеря си, докато майка ѝ Урсула (Джесика Частейн) е отдадена на професионалния си живот. Между двамата се усеща студенина, която никой не назовава директно, но Бела я долавя.
През нейния поглед "Другата мама" поставя най-силната си тема - страха на едно дете, че семейството му се разпада.
Бела не разполага с опита и инструментите за изход от създалата се ситуация и затова се отдава на фантазии. В алтернативната вселена майка ѝ е по-любяща и винаги е насреща, за да удовлетвори нуждите ѝ.
Не след дълго обаче научаваме, че тази "друга мама" не е плод на въображението ѝ, а истински демон.
Бела получава точно това, за което копнее - майка, която е винаги до нея, обръща ѝ внимание и поставя нейните нужди на първо място.
Само че това, което изглежда като сбъднато желание, започва да се превръща в кошмар. След силното въведение обаче филмът започва да губи инерция.
"Другата мама" залага достатъчно много спусъци, но почти нито един от тях не гръмва с необходимата сила. Вместо да остави страховете да се натрупват, сценарият ги извежда до поредния повод за внезапно появяване на чудовището.
Самите сплашвания също рядко изненадват. Стряскания има, но истински ужас - малко. А между двете има съществена разлика.
Да накараш зрителя да подскочи е лесно.
Да го накараш да се страхува какво ще се случи след това е много по-трудно.
Още по-сериозният проблем е, че героите остават недоразвити. Връзката между Ръс и Урсула има потенциала да бъде емоционалният център на историята, но филмът не ѝ отделя достатъчно време.
Същото се отнася и за Бела - разбираме от какво се страхува, но не успяваме да стигнем достатъчно дълбоко до това как този страх я променя.
А когато централният конфликт е свързан с разпада на едно семейство, това е пропусната възможност.
"Другата мама" всъщност има всички съставки на много по-добър филм. Има универсален страх, който може да бъде разбран както от деца, така и от възрастни.
Има семейна динамика, която може да бъде използвана като източник на напрежение. Има чудовище, което може да бъде много повече от поредната страшна фигура - то може да бъде материализация на детския страх от загубата на родителската любов.
Но филмът не стига достатъчно далеч.
Вместо да изгради психологическия ужас около тази идея, той предпочита да го замени с познати жанрови похвати. Така потенциално силната история постепенно се превръща в поредица от моменти, които трябва да ни уплашат, но рядко успяват да ни разтърсят.
Това произвежда и най-голямото разочарование от "Другата мама" - не че е лоша идея, а че е недовършена идея.
ОЦЕНКАТА за "Другата мама": 2 от 5 кафенца
Филмът излиза по кината на 9 октомври.
