Ако не сте чували за Телмо Сара - би трябвало да сте. Да, той няма славата на Кристиано Роналдо и милионите му последователи в социалните мрежи, защото по времето, в което живееше и твореше, такива просто нямаше. Телмо дълго време държеше рекорда за най-много голове в испанската елитна дивизия по футбол.
Вкара 251 пъти за 277 мача в екипа на любимия и единствен за него Атлетик Билбао в годините около Втората световна война. До ерата на суперклубовете и супериграчите той остана №1 в тази класация.
Втори бе друг, за когото много от последното поколение футболни фенове може и да не са чували. Или ако са чували, не знаят достатъчно.
Уго Санчес Маркес се роди през 1958 г., което само по себе си не е маловажно. Само 13 дни преди появата му на бял свят същият този свят вече гърмеше с името на един 17-годишен футболен феномен. След финала на Мондиал 1958 феноменалният талант на Пеле вече не можеше да е в тайна за никого, който обича тази игра.
Уго се ражда в Мексико, а мексиканците бяха луди по онзи бразилски отбор. Но в квартала му в мегаполиса Мексико Сити игрища за футбол почти липсват по онова време. За сметка на това близо е залата за спортна гимнастика и акробатика, та малкият, барабар със сестра му, редовно е там.
Тя участва на Олимпийските игри в Монреал през 1976-а като гимнастичка. А Уго, който я обожава, също е там. На 18 години той вече е централен нападател на мексиканския олимпийски отбор и в страната се говори за него като за нещо специално.
Изключително атлетичен - нещо, взето от гимнастиката, той вкарва голове за детски и юношески отбори на водещия клуб Пумас. А току преди игрите в Монреал получава и дебют си в първия състав.
Следват голове, голове... и атракции. За пет сезона в Пумас бележи 102 пъти в 197 мача. И почти няма попадения, които са добутване на топката от метър в празната врата. Като вкара Уго Санчес, помни се.
Клубът му не е особено богат и, въпреки че по по това време е успешен и печели титли, се принуждава два пъти да го прати под наем в Сан Диего, в Щатите, в паузите на мексиканския шампионат. Това носи по някое песо и на шефовете, и на младежа. Той пък вкарва и оттатък границата - 26 пъти в 32 мача.
В тренировките съотборниците му често остават да го гледат след основното занимание. Защото Уго, който е висок само 174 сантиметра, работи индивидуално - прави акробатични номера и изпълнения от центрирания поне по час, отделно от останалите. И то - какви!
Негов патент е "чиленас" - специфично изпълнение на задната ножица почти от място, което е усъвършенстване на прочутата Ала-пиола на Силвио Пиола.
Санчес прави десетки такива след тренировка и топката лети по ъглите на безпомощния вратар - обикновено взет от младежкия тим. Нерядко вкарва и на мачовете по този начин, а почти няма уикенд, в който да не опита поне веднъж в официална среща.
Става запазена марка - ако си на стадиона и не видиш поне една задна ножица от Уго Санчес, провери после дали мачът се зачита изобщо за статистиката. Може да не се е играл изобщо и да си сънувал...
Другото му марково шоу са "скорпионес".
Ударът, който години по-късно Рене Игита направи световно известен на "Уембли", посрещайки топката зад гърба си с два крака във въздуха, е виждан хиляди пъти от съотборниците на Уго в тренировки. На мач го е опитвал само веднъж, но неуспешно - при това години по-късно в Испания.
През 1981 г. вече е звезда и е ясно, че Мексико е тясно. По това време в страната няма толкова известни играчи - износ за Европа, както е сега. И затова на нашия континент гледат скептично, въпреки че статистиките му в родината са потресаващи.
Атлетико Мадрид го взима под наем и в първия сезон публиката на "Висенте Калдерон" не е убедена. Вкарва едва 9 пъти, но ръководството е видяло достатъчно.
И той се отблагодарява за постоянния договор като започва да тероризира вратарите в Примера. И "френте" си намират нов любимец в червено и бяло.
Вкарва повече от "1 в 2" - както е казвал в интервюта за коефициента, който трябва да има един централен нападател. Един гол в два мача е добър стандарт. А той стига 79 в 151 за Атлети.
По това време Реал Мадрид вече се носи на крилете на Петорката на ястреба. С тях в състава - Бутрагеньо, Мичел, Санчис, Васкес и Пардеса, "бялата" публика мечтае. А шефовете мечтаят за един централен нападател на световно ниво, който да е черешката.
Но да вземеш звездата на Атлетико, че и актуален Пичичи - реализатор номер едно в лигата за 1984-85 г.? Това ще е нова гражданска война в Мадрид. И Реал сяда да измисли план. Първата част е да бъде убеден мексиканецът, който бързо се съгласява и изкушава да облече екипа на колоса. Но как да стане?
Атлетико приема офертата и на Барселона, и на Реал. Тайно от феновете, разбира се. Санчес иска да остане в Мадрид и се разбира с градския враг. Говори се за около 50 милиона песети като трансферна сума (грубо пресметнато - към 300 000 долара тогава, към 900 000 долара днес с инфлационния калкулатор).
Но все пак - как да се обясни на феновете на Атлетико, които ще беснеят?
Ето как. На 5 юли 1985-а испанските вестници съобщават изненадващата новина, че Уго Санчес е продаден обратно на родния му Пумас в Мексико. "Носталгия" и други подобни са вписани в статиите като аргументи, защото наистина е трудно да проумееш такъв ход.
14 дни по-късно 50 000 души го посрещат на "Сантяго Бернабеу", а ултрасите на Атлетико побесняват наистина, разбирайки "схемата". Пумас го е продал на Реал, което е предварително договорено. Сложна сделка, която днес е невъзможна по правилата на ФИФА.
Следват 7 шеметни сезона в бяло. Атракцията е пълна. 282 мача и 202 гола са статистика, равна като коефициент с тази на Алфредо ди Стефано за клуба. Само Бензема и Роналдо в наши дни го надминаха.
"След такъв гол трябва да се спре играта и на всеки от 80-те хиляди да се предложи по чаша шампанско. Да я изпият спокойно, да отпразнуват и осмислят момента, а след това мачът може да продължи".
Думите на треньора Лео Беенхакер, който води Реал за част от този период, идват след поредната потресаваща задна ножица на Уго, пратила топката в мрежата..
По това време в Мексико той е вече не просто звезда, а божество на футбола. На домакинския Мондиал през 1986-а тимът стига до четвъртфинал, като по пътя бие и България.
"Бих си дал живота Мексико да е световен шампион", признава Уго, наричан от мексиканците Златното момче.
Участва в десетки реклами, включително свързани с дентална медицина и други здравни инициативи.
И не е случайно. Той е дипломиран зъболекар в Мексико Сити - завършил е това образование по искане на баща му, преди за замине да рита топка в Европа. Разбира се, никога не е работил по кариесите и зъбния камък на пациенти. Неговите пациенти бяха вратарите.
След пет титли "Пичичи" за голмайстор №1 в испанския футбол, през 1990 г. взе и "Златна обувка" на Европа с 38 гола. Две неща по тази тема задължително трябва да се знаят и помнят.
Първото е, че всички негови 38 гола за Реал в Ла Лига през онзи сезон са вкарани с едно докосване. Повтаряме: С ПЪРВОТО ДОКОСВАНЕ. Разбирай - не я спира, не дриблира... Просто топката идва и той я праща във вратата. Никога преди и след този сезон такова постижение не е записвано.
Второ - разделя отличието с Христо Стоичков, който също завършва с 38 гола за ЦСКА, в последния сезон, преди да отиде в Барса.
Двамата се събират на церемонията в Париж, а там паметно и за шоуто ги карат да стрелят в картонена врата, в която има няколко малки отвора, колкото да влезе топката. Уго не успява да я провре там. Ицо го прави от първия опит.
Незабравими кадри, а въпреки че са в двата вражески лагера в следващите сезони, двамата запазват приятелство и днес. Често се засичат по събития на ФИФА, а и като тв коментатори зад Океана.
Уго Санчес днес няма ореола на Феномена Роналдо, Меси или Кристиано. Но не бива да бъде забравян. Този невероятен атлет, който отпразнуваше всеки гол със салто, за да почете сестра си - гимнастичката, завърши кариерата си с над 500 попадения в над 700 мача.
В Мексико е Бог. В Мадрид нещата са малко по-сложни и нееднозначни, особено в кварталите, където е пълно с фенове на Атлети.
Виж, ако влезете в бар с привърженици на Реал и ги питате дали помнят "чиленас" на Уго, очите им ще светнат.
Кой може да ги забрави?!
