Безработните младежи у нас са с нереалистични очаквания

Облъчени от интернет и американските филми специална продукция за 3-тия свят, лишени от родителски и обществен интерес младите ниско квалифицираи хора в България не живеят в реален свят. Като ударят главата в стената няколко пъти или бягат в Лондон или изпадат в депресия. Проблемът е, че на родителите им е по-лесно да купят по един таблет, лаптоп или компютър, на който детето да "замръзне" и да не им пречи. Така се "възпитават" сега децата в повечето средно-статистически семейства у нас! Факт!

Една голяма част от младежите явно не влагат реализъм относно квалификация и усилия, които трябва да се полагат, но относно заплащане имат абсолютно реалистични очаквания. Проблемът е в мнозинството, което (както в коментар 1 ясно се вижда) продължава да живее с нереалистични представи относно социалния живот, като цяло. Проблем има и при т.нар. "работодатели", чиито представи за заплащане на чужд труд и (нерядко) носене на отговорност са замръзнали в 90-те години на двайсети век. Проблемът е и в т.нар. "медии", които чинно повтарят и разнасят изкривена информация като горното заглавие! Днес, 2017-та година, начална/минимална заплата под 500 евро е подигравка с труда и достойнството на човека.

А каква е работата, за която младите искат стартово хиляда или хиляда и двеста лева, ако не е тайна? `щото се съмнявам Мара чистачката да поиска толкова. Сега, не че нещо, ама работодателят като иска някаква квалификация или стаж, редно е да си плати съответно.

А колко да искат, 500 лева? 250 евро? Вие адекватни ли сте?

А реалистични ли са очакванията на т. нар. бизнес за 300евра да наеме качествена работна сила? Понеже са деца и наследници на червените велможи, "бизнесмените" още са в плен на максимата от социализъма "те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че бачкаме". Още не искат да приемат факта, че вече не са монополисти, че Европа и светът са отворени (донякъде) и всеки с възможности и желание за работа може да се пласира. Усетиха се, когато всичко годно емигрира и тук остана талашът. И пак не искат да отворят кесиите, а търсят внос на работна ръка и закрепостяване на местната. 600лв са минимумът за оцеляване, а ако храниш семейство под минимума. 1000 не са лукс а нормален живот. И кои са тия младежи, които не искат да работят. Имам дъщеря и племенници и приятели с деца, и не познавам нито един такъв. Някои, с магистърска степен работят не според специалността и квалификацията си, но работят и не хленчат.

Да го духа шибания бизнес. Всеки бизнес краде по един или друг начин от фиска! Това което краде да го дава на младите си кадри. На къде с 500 лв. бе аланколу? Срам ме е, че заплатата ми едва стига за адекватен стандарт на живот, но ако искаме младите да остават в тая държава, то поне на кадърните от тях трябва да се предлага съответното възнаграждение! Един приемер - оная кичорка дето в името си има и ракия и ракета, дето се сервира какво ли не има месечно около 60 хилки ПЕЧАЛБА, а на хартия е на загуба - тоя ли бизнес да го мислим и да го щадим - аре няма нужда. ЩЕ ПЛАЩАТ! Не са нереалистички очакванията на младите, нереалистични са очакванията на бизнеса, че ще продължават да му работят за едното Браво - ми не. Няма.

Аз пък не мога да разбера защо си мислят, че като извикат молдовци и украинци, те ще им работят за тези, същите пари. Може да се излъжат за един сезон, ама като видят колко трудно се оцелява, щото и квартири трябва да си плащат, и те ще се върнат там, откъде са дошли. Те наште роми не могат да излъжат да поработят, какво остава за останалите. И да, 500-600 лв. са малка заплата без значение стар или млад е, особено ако трябва да плаща квартира, разходи за ток, вода и отопление и евентуално да яде. Не говоря за купони и развлечения. 1000 може и да стигнат, ама ще е пак за най-необходимото, за оцеляване. После, винаги има начин за младите и не само. Наемаш някого с изпитателен срок, за да докаже, че може и/или да се научи и ако не си върши работата, шут в г...а. Бързо ще се научат.

Еми при 50лв цена на черешите, съвсем нормални са им очакванията

Никога не съм разбирал хората, чиято реторика за заплатите се базира върху някакво убеждение, че шефът/бизнесменът/чорбаджията има пълна свобода да плаща колкото си иска, и българските такива, от една пуста проклетия и скъперничество, не щат да плащат по 5000/месец и туй-то! Основната цел на собственика на една фирма е тази фирма да не фалира, да продължи да съществува. Иначе няма никакъв смисъл да прави фирма и да се опитва да извършва каквато и да било стопанска цел. Съответно, той няма как да плаща на работниците си повече от стойността, която те произвеждат - иначе фалитът му е просто въпрос на време, често малко време. Тази стойност се определя от няколко неща, от които производителността на самите работници, вида бизнес, търсенето на пазара, покупателната способност на потребителите и т.н. - все фактори, които не са никак благоприятни в бългаската среда. Ако има как да се направи бизнес, който да печели повече, то е въпрос на време кога ще се намери някой, който да го направи. Точно сходно, ако един бизнес плаща много по-малко на работниците си, отколкото може да си позволи в контекста на своите приходи и разходи, то е въпрос на време кога работниците му ще напуснат за да работят във фирма, чийто собственик се отнася по-добре към тях, защото има по-добър пазарен нюх и разбира цената на човешкия капитал. Обикновено горните прости наблюдения ги отричат/пренебрегват хора, които се изживяват като несправедливо ниско платени, и искат да екстернализират напълно вината за ниската си заплата. Виновен им е винаги някой друг - шефът, собственикът, политикът, но никога самите те. Реалността почти винаги е доста по-различна - виновни за ниските им заплати са както самитя те, така и средата, в която продават труда си, професията, която са избрали и т.н. Ако проблемът беше само в кофти мениджмънт, то в България щеше да е пълно с чуждестранни компании с чужд мениджмънт, които да изсмукват кадрите на всички некадърни български фирмаджии, и да плащат по 5000/месец. Щом това не се случва, очевидно не може да се случи. Аналогично, ако хората можеха да летят просто като махат с ръце, някой щеше вече да лети. Това, че няма нито един човек, който да се рее из небесата, махайки с ръце, не е причинено от някаква дива и всеобхващаща конспирация, в която всички са се наговорили (срещу теб, да, точно теб!) да пазят тайната на летенето, въпреки, че със сигурност ще се намерят немалко луди, които да са убедени именно в това обяснение.

Нереалистично е да очаква 1000 лв младеж без образование, знания и умения. Но и такъв следва да бъде обучен за сметка на чорбаджията. Отминаха средните векове, когато чираците са плащали за учене на занаят. В наше време трябва да платиш за обучение на кадрите, а след това да платиш повече, за да ги задържиш. От доста години на всеки кораб, на който съм плавал има кадети, които учат занаята и получават заплата. Преди 12г. се шашнах, когато посред контракта ГРЪК ми повиши заплатата с 38%, без претенции от моя страна. Даже гърците, тоя еталон за подлост и изнудване на слабия, се усетиха, че с трици маймуни не се ловят. Нашите "бизнесмени" още не.

В България е пълно с шивашки цехове, в които собствениците, гърци и италианци, наемат шивачки за 300 лв при 12 ч. работен ден, и често не им плащат и 300-та лв. Също, както в родната ти америка е пълно с нелегални имигранти, които бухат за жълти центове, и не смеят да шукнат, да не ги депортират. Espaldas mojadas не са останали във времето на Стайнбек. Разликата е, че нашите уж са у дома си, а ги третират като нелегални имигранти.

"Нереалистично е да очаква 1000 лв младеж без образование, знания и умения." Нереалистично, дедо, ама точно заради това тези младежи драсват я към Германия, я към Англия. Щото там, някак си, може и да оцелеят със заплащането, което им предлагат, без изброените по-горе изисквания. Там, даже може и да учиш, и да работиш, трупайки неусетно стаж. Никой не се е родил научен. И не можеш да знаеш всичко. А е обидно да си учил за дадена работа и да ти плащат жълти стотинки. Нали?

>От една страна си е факт че няма как веднага след гимназията, без ден стаж, опит или каквито и да е умения, някой да дойде вкъщи и да ти даде 1400 чисто Така е, но все пак хайде да се разберем, че това не е заради някаква принципна невъзможност новозавършил гимназията младок да произвежда толкова стойност. Очевидно е възможно - в по-развитите държави такива хора обръщат бургери за $10/час, което определено е над 1400 лева на месец. Тоест, ако говорим единствено за чиста стойност, съществуват условия, в които работата на напълно неквалифициран и неопитен човек може да бъде оценявана за повече от това. В България, обаче, това е доста рядко срещано, макар че, все пак, не невъзможно - строителни работници могат да си докарат добри пари, макар и срещу солидно количество физическа работа. Апропо, най-абсурдните "аргументи" за несправедливостта на заплащането са тези относно това дали можеш да си платиш сметките, наема и т.н. Очевидно това дали можеш да си платиш сметките и да си купуваш каквото там искаш не е точно никакъв критерий, който да има отношение към стойността на труда ти. Това, че наемът на апартамента ти е висок и пушиш по 2 кутии цигари на ден, например, по никакъв начин на правят труда ти по-ценен, тъй щото да заслужаваш по-висока заплата. Нямат точно никакво отношение. Разбираемо е как тези неща са важни за теб, но това единствено означава, че ще ги вземеш предвид, както си е твое право. Думи като "Ама как ще си платя наема?" не би следвало никога да присъстват в разговор с работодателя ти, сегашен или потенциален - работодателя ти това изобщо не го интересува и не би следвало да го интересува, това си е твой личен проблем, който ти и само ти трябва да вземеш предвид когато обмисляш дали да останеш на сегашната си работа/да приемеш оферта за работа. Аналогично, работодателят ти не би следвало да ти казва нищо от рода на "Ами как да ти увелича заплатата, като имам такива и такива разходи?" - това пък си е точно и само негов проблем, който би следвало да реши точно той и никой друг.

Пикси, прочела си само първото изречение. По-нататък: вземи го тоя младеж, дай му 600 лв докато се обучава, с обещание за 1000 и нагоре, като овладее занаята, и ще имаш кадър, който можеш да ползваш 20г. Ама н е, те искат готови кадри за 600 лв. Няма. Точно така сега правят корабособствениците, ама и на тях им трябваше доста време. Западните бизнесмени не са по-стока от нашите, само имат 100-150г. повече опит. От 25г. чета в професионалните издания за опасността от недостиг на квалифицирани морски офицери, едва преди 10г. най-после се размърдаха. Колко време ще трябва на нашите?

>А е обидно да си учил за дадена работа и да ти плащат жълти стотинки. Нали? Това също изобщо не разбирам как се взима за даденост, тъй щото въпросът "нали?" звучи реторично. Какво значение има за какво си учил и даже колко си научил, ако стойността, която ще произвеждаш по-късно, е ниска? Ако съм учил за ядрен физик и съм пълен отличник, разбирам всичко и имам 20 научни публикации, но живея в Свазиленд, където няма ядрена енергетика, каква би била максималната стойност на иначе висококвалифицирания ми труд? Пренебрежима. Всъщност нищо чудно най-високата постижима стойност в този контекст да се постига ако стана преподавател по физика. "Обидно" ли би било свазилендци да ми плащат жълти стотинки ($3000 БВП/човек) за да преподавам физика на децата им, защото съм висококвалифициран ядрен физик? Не мисля. Би било оптимално, за разлика от избора ми да стана висококвалифициран ядрен физик, който би се оказал доста неоптимален, поне що се отнася до стойността, която произвеждам. Нищо чудно ако бях станал агроном да можех да произвеждам в пъти повече стойност, въпреки че вероятно би ми коствало в пъти по-малко усилия. Е, и? Това прави ли го "обидно" да получавам по-малко като учител по физика, отколкото някакъв си прост агроном? Не мисля. В края на краищата всичко това сочи към необходимостта хората да поемат отговорност за собствените си решения - какво учат, къде живеят, какво работят и т.н. Няма нищо "обидно" в това да получаваш заплащане, съразмерно със стойността, която произвеждаш, освен когато не желаеш да поемеш точно тази отговорност и да прецениш трезво стойността на труда си, а надменно решаваш, че ти си ебаси пича, само дето шефът ти/чорбаджията/България не те обича.