Близо 1/3 от българите живее в сериозен риск от бедност. Това показват данните от анализа на Евростат за дела на хората в тежки материални лишения в ЕС през 2017 г.
И ако в българия този дял е около 30%, средно за ЕС живеещите в тежки материални лишения са едва 6,7 на сто.
Въпреки голямата разлика в процентите, страната е постигнала сериозен ръст социалната си политика по това отношение. Само за сравнение, през 2010 г. застрашени от тежки материални лишения у нас са били 46% от населението.
Отнесени към населението на страната цифрите показват, че през 2010 г. в материални лишения са живели около 3,5 милиона българи, докато през 2017 г. техният брой е бил около 2,1 милиона - разлика от 1,4 млн. души.
Според актуални данни на НСИ делът на хората у нас, които живеят в сериозен риск от бедност или материални лишения, е най-висок сред българите на възраст 65 + години - около 46 на сто от сънародниците ни в тази възрастова категория или близо над 670 хиляди души.
Втората група, за която също се отчитат показатели на бедност и материални лишения, е на младите българи до 17-годишна възраст, които са около 42 процента или над 550 хиляди. Сред българите в активна трудова възраст 18-64 години процентът на риск от бедност е 37 на сто, показват данните на родната статистика.
Според европейската практика се счита, че един човек е изложен в риск от бедност, когато не може да си позволи поне четири от следните неща, за които повечето хора смятат, че са желателни или необходими, за адекватен социален живот: да плащат сметките си навреме; да поддържат дома си топъл; изправени пред неочаквани разходи да ги поемат без проблеми; да ядат месо /или вегетариански еквивалент/ редовно; да могат да си позволят една седмица почивка далеч от дома; да ползват без проблеми телевизор, пералня, кола, телефон.
