България е сред страните, в които общественото мнение е разделено по отношение на твърденията, че съществува превъзходство на едни раси, религии или култури над други раси, религии или култури.
Това показва изследване на Световната асоциация "Галъп Интернешънъл". По този показател страната ни се различава както от западните общества, така и от страни, изживяващи сериозна политическа или икономическа нестабилност.
Заключението на "Галъп Интернешънъл" обаче е, че като цяло по-голямата част от хората в 66 изследвани страни не смятат, че расата, културата и религията могат да представляват сами по себе си признаци за доминация.
Данните са от 40-тото юбилейно издание на глобалното допитване на "Галъп Интернешънъл". Изследването е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под председателството на д-р Джордж Галъп през 1977 година, уточняват от българската асоциация.
В изследването се проверява доколко хората се съгласяват или не се съгласяват с твърденията: "Някои раси превъзхождат други раси", "Някои религии превъзхождат други религии", "Някои култури превъзхождат други култури".
Въпреки преобладаващото убеждение за расово, религиозно и културно равенство, в няколко страни има мнозинство, което смята, че съществува и религиозно, и културно, и расово превъзходство.
Най-многобройни привърженици на това мнение се срещат в държави като Бангладеш, Гана, Индия, Нигерия, Афганистан, Парагвай. Това са страни, в които сумираните отговори "напълно съгласен" и "по-скоро съгласен" дават дялове между 50 и 80%.
На другия полюс са най-вече западните общества.
България и балканските общества са раздвоени в мнението си по тези въпроси. В страната няма сигурни мнозинства в подкрепа на религиозното, расово и културно равенство.
Например, 45% не са съгласни, че някои религии превъзхождат други религии, но сходен дял - 37% са съгласни.
По отношение на това дали някои раси превъзхождат други раси отговорите у нас са на практика поделени между съгласие и несъгласие - 44% споделят това мнение, а 45% - не.
50% у нас смятат, че някои култури превъзхождат други култури, а малцинство от 35% са на обратното мнение.
От българското подразделение на "Галъп" уточняват, че основната цел на изследването не е да измерва "нива на расизъм", нито „чувството на културно или религиозно превъзходство", а основният интерес е да се разсъждава върху вътрешните баланси в страните.
Според анализа на данните, предоставен от "Галъп", онези страни, които се чувстват стабилни и не усещат заплахи, не демонстрират високи нива на вяра в расовото, религиозното или културното превъзходство.
Важи и обратното: колкото по-разклатено и несигурно е едно общество, толкова по-разпространено е мисленето, че има по-висши и по-нисши раси, религии или култури.
Според "Галъп" основните фактори, които стимулират широко разпространеното усещане за неравенство са остри вътрешни конфликти и проблеми в даденото общество, остра външна нестабилност и очакване за интервенция отвън и изживяване на дълбока трансформация на съответното общество, водеща до дълбоко усещане за несигурност.
Изследването е проведено сред 66 541 души в световен мащаб чрез представителна извадка на около 1000 мъже и жени.
В 25 страни или сред 29 211 души допитването е проведено "лице в лице". В 13 страни (около 10 754 души) е проведено по телефона, а в 25 страни (23 947 души) - онлайн. Използван е и смесен метод в 3 държави при допитването на 2629 души.
Изследването е проведено между октомври и декември 2016-а година, а статистическата грешка е в диапазон +/-3-5% при доверителен интервал от 95%.
Цялото изследване - тук
