Руската посланичка защити топлата българо-съветска, пардон, българо-руска дружба с "железен аргумент" в полза на отношенията ни - българите оставали привързани към руската култура.
Явно Елеонора Митрофанова не се разхожда спокойно из българските вилаети и ѝ е почти простено, че се е подвела. Почти.
Българинът може би е привързан към редица руски неща, но не и към културата на Русия.
Понеже вече не са чак толкова много клетниците, които като мен от първи клас учиха не само руския език, а и руския бит или поне частта му като за пред деца - чай от самовар, сельодка (без водка), украсяване на кокошник, архитектура и особености на храмовете като "Василий Блажени"...
Това обучение, припомням си сега, включи и обмен, при който в Стара Загора пристигнаха деца от побратимения ни Самара и, изхождайки от руската култура, не знаеха дали бананите и портокалите се белят.
За класическата руска литература във филологическото обучение дори няма да започвам. Вместо това ще отбележа, че в масовия случай българинът не е запознат с нищо от това, което изброих дотук. А и да е запознат, едва ли като чуе "руска култура", и отведнъж му иде да си пусне Рахманинов.
Така или иначе в България руската култура и останките от нея са заместени с пропаганда на тема "Русия и нейната духовност, вяра и ценности".
Проксита на Руското посолство ни учат не на Пушкин и Лермонтов, а на това, че в Русия няма гейове.
Ако същите българи, които искрено вярват, че Руската федерация е обетована земя на традиционни християнски ценности, прочетат "Лолита" на Набоков, те ще изпаднат в потрес.
Силно вероятно е в най-сложния роман на всички времена те да съзрат само неконтролируема педофилия или да се опитат да се оправдаят, че писателят е дисидент. Затова и самата Русия гледа много-много да не ни излага на художествени произведения, които носят риск от разклащане на ореола.
Русия, казват прокситата, пази със зъби и нокти християнското семейство за разлика от потъналата в разврат Европа.
Е, Москва не крие, че побийването на благоверната не е болка за умиране, пък и "Анна Каренина" - безспорен образец на руската култура, ама истинската - ни учи, че всяко нещастно семейство е нещастно по своему. Поне учи тези, които са прочели книгата на Толстой де.
Затова смея да твърдя, че Митрофанова или е в огромна грешка, или знае, че лъже, само че предпочита да продължава.
Ако има хора, които са привързани към нещо, то това е митът за Русия.
Мит, подплатен солидно с години преиначаване на историята, измислици за панславизъм и натякване за руското величие. В подобна легенда не е трудно да се повярва, особено когато за нея се наливат и средства и усилия, за да бъде поддържана.
Важното е, че тя си остава точно такава - легенда. В която, уви, няма и помен от автентична руска култура, литература, музика...
Има само полъх на водка, сельодка, домашно насилие и лицемерие пред Европа, към която за щастие се числим.
