10 ноември 1989 г. е датата, на която дългогодишния генерален секретар на БКП Тодор Живков е свален. Това е началото на демократичните промени в България.
На пленум на Централния комитет на партията, след 33 години управление Живков е освободен. Ден преди това в Германия е съборена Берлинската стена.
Всъщност Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и Андрей Луканов. Техните мотиви обаче не са били демократичното развитие на България.
Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи.
Новият генерален секретар е Петър Младенов. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет.
По-късно с решение на парламента критиката към правителството вече не е престъпление. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември
Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
Първите избори след промените са през месец юни 1990 година в България. Те обаче не се считат за пример за демокрация заради манипулации.
През годините Тодор Живков многократно е изправен пред съда, държан е и под домашен арест, но така и не се стига до присъда.
Той умира на 5 август 1998 година. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
