И ние, като всички български граждани, искаме да сме наясно какъв ще е дневният ред на следващото управление. Кои са най-важните въпроси, които (би трябвало) да решат най-напред бъдещите управници, кои - до края на мандата. Обърнахме се към експерти и организации в различни сфери с пет въпроса, очакваме и компетентни мнения от вас, нашите читатели.
Днес отговаря изпълнителният директор на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по темата икономика.
Какво е най-спешното, което трябва да се направи в икономиката?
За бизнеса и хората е важно ускореното изграждане на електронното правителство в пълен мащаб по модела на Финландия, Холандия, Естония, Грузия, както и ограничаването на тиранията на администрацията.
Какво трябва да стане до края на мандата на следващото правителство?
Трябва да се възстанови размера на инвестициите, в това число местните и преките чуждестранни инвестиции, да се възстановят загубените работни места и да се провежда политика по спиране на износа на национален доход и закриването на дейности с висока добавена стойност.
Каква е най-голямата грешка, която може да бъде допусната?
Да продължи намесата на политиците в управлението на икономиката - от вземането на инвестиционните решения до блокирането на цените и косвеното развитие на монополизацията и картелизацията в икономиката и обществото.
За кое е необходимо съгласие на всички политически сили?
Да не допуснат грешката по-горе.
Оптимист или песимист сте?
Умерен песимист. Защото правя преценка на политическия материал.
Тая мантра за електронното правителство почва да ме изнервя. Досега ми беше досадна, но вече е нещо по-лошо... Какъв точно проблем ще речи т.нар. електронно правителство, а и какво си представят хората да седи зад тия думички? Да не би някой да си мисли, че е слагане за министър председател "електронен мозък" или за генерален секретар на БКП, както се бях изцепил на една от първите пионерски сбирки? Естествено, че не - волята от другата страна на битовете и байтовете остава отново човешка и отново същата, само че вече въоръжена с повече информация, която след първоначалния мързел ще почне да се ползва за същото като всяка информация в държавата сега - за далавери изгодни за неработещите, но незаобиколими държавни служители и убийствени за всеки, който е посмял да предприеме нещо. Манталитета на чиновника има нужда от промяна, не може НАП-адцията само да гони събираемост, ако това коства живота на дойната му крава и това трябва да стига до мозъка на костите на всеки служител и всеки шеф в тая система и всяка друга, която касае общото ни благо. Човек дори и да злоупотребява може да е разумен и да остава на тия, които ощетява достатъчно, за да се развиват, но българският манталитет е друг - "ще го смачкам аз тоя!" и услугите винаги са за "приятните" му и във вреда на тия, които не намира за себеподобни. За разлика от мнозина аз не намирам официално определяното като корупция за проблем, напротив нормалната корупция е онова, което все пак позволява просъществуването ни. Извън нея единственият стимул за повечето българи е не да си вършат онова, което им се води работа по-добре и по-професионално, а да раздават своето "правосъдие" върху всички останали. Това е болест, която се възпроизвежда и възпроизвежда отново и отново. Днес заразата струи и от медии и от правителство (добре де не броим временното) и ни преследва навсякъде, докато и най-устойчивите на подобно давление натрупат толкова много яд, че и те да изсъскат и да търсят на кого да си го върнат. Това ни прави неспособни нито да работим заедно, нито дори да се пазарим като хората, ако щете вярвайте правил съм си експерименти и за разлика от други страни тук болшинството хора наистина могат да те намразят за цял живот, ако просто си гледаш изгодата и се пазариш по начин, който ще мине за напълно нормален на повечето други места по света. С изкореняването на ГЕРБ нищо още няма да е направено, трябва да се изкорени смъртната вендета, която сме обявили един на друг. Как? Няма да е лесно, няма да стане и с наказания на "крадци", както мечтаят избирателите на споменатата по-горе странна формация. Няма да давам акъли накратко, но едно мога да кажа - никой успешен начин не включва запазването на безхаберното и сигурно съществуване на никой държавен служител - от гишетата до батковците с патлаци. Те са оръжието, което размахваме един срещу друг в нашия див запад и то трябва да бъде отнето. Мразещите думата "либерализъм" ще трябва да разберат, че сами се прецакват и да приемат факта, че при рязко намаляване на държавния контрол навсякъде, където е допустимо именно "едрите" ни "бизнесмени" ще си отидат още преди да са успели да разберат какво става. За тая цел и проекти с чужди пари трябва да спрат да се раздават от чиновници по сегашния начин. Измислените начини за наемане на подизпълнители ще трябва да се криминализират (това не е държавна намеса), ама те всъщност и да не са криминално престъпление и в момента са достатъчна причина за сериозни неустойки, които държавата да си поиска, но за да стане това хората, които ще я задвижат трябва да имат стимул. За какъв стимул става реч ли - ами като се цепят като императори как са построили това и онова, нека наистина да го построяват - да носят отговорност пред нас като предприемачи и да получават премии като мениджъри, ако се справят по-добре, но само ако поемат и риска да не си удържат на думата. Какъв стимул има сега един общински съвет да избере правилния изпълнител? Има ли полза от публичност, ако публиката може да се манипулира, а ония, които се договарят зад кадър да не носят никаква отговорност? Като живеем в капитализъм и чиновниците ни трябва да разберат, че той има две страни и добрата изисква много работа и няма "не разбирам, ама аз си мислех, ама офертата беше по-добра".
Трябва да реши проблема с прозрачността на държавната администрация и това никак не е малко и никак не е бе значение. И наистина много взе да се говори за това електронно правителство, но проблема е, че само се говори, а почти нищо не се прави, не и нещо, което действително работи, а само се наливат едни пари на едни фирми. Бих попитал автора обаче - как си представя освобождаването на цените - като западноевропейски цени при български заплати ли /и пенсии/? Това може и да не е особен проблем за него и за семейството му, но би ли се наел той да осигури пари за вдигането на най-ниските пенсии в България до западноевропейско равнище /до нивото на най-ниските пенсии в страната с най-ниски пенсии от първите 15 членки на ЕС/?