Представителите на компанията на Гинка Върбакова "Инерком" бяха изслушани от депутатите във временната парламентарна комисия за продажбата на българския бизнес на ЧЕЗ.
От компанията разпространиха съобщение с информация за това как е протекла срещата и какво е обсъждано на нея. Сред темите са били финансирането на сделката за купуване на дружествата на ЧЕЗ у нас, съдбата на работещите в тях, както и предложеното поскъпване на тока за клиентите на дружеството.
Милена Стоева, председател на Съвета на директорите на компанията, е коментирала, че "Инерком" не е участвала в изготвянето на подаденото от ЧЕЗ към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предложение за увеличение на цената на тока от 1 юли 2018-а. В това предложение от ЧЕЗ предлагат нощната тарифа да скочи с 50 процента.
"Да не забравяме, че „Инерком“ все още не е собственик на дружествата и не може да има отношение към подаденото пред Регулатора заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия за следващия регулаторен период", коментира Стоева.
Тя е обяснила, че след приключване на сделката през следващите три години "Инерком" ще "работи по цени, които са утвърдени от КЕВР по предложението, направено от ЧЕЗ". Българската компания няма да може да предоговаря цените.
Относно кредита, който „Инерком“ ще вземе за закупуване на компаниите, Стоева е пояснила, че този дълг не е на ниво разпределително или електроснабдително дружество. По думите й разходите по сделката за придобиването на дружествата "не влияят върху цената на електрическата енергия", нито пък са разходоопределящи елементи - онези, на базата на които се определя цената на тока от КЕВР.
На същото заседание председателят на КЕВР доц. Иван Иванов коментира, че някои от поисканите от ЕРП-тата увеличения на тока са стряскащи, но бизнесът и потребителите "нямат основания за притеснения". Комисията по енергийно и водно регулиране ще продължи да недопуска резки промени.
Иванов разкри, че след проверка през 2017-а ЧЕЗ "Разпределение" е било глобено за неизпълнение на прогнозните си инвестиции. Предстои нова проверка на трите електроразпределителни дружества, която ще започне от 18 април.
Председателят на КЕВР посочва и че след финализиране на продажбата на ЧЕЗ на "Инерком" комисията ще засили своите контролни функции, за да не допусне отклонение от изпълнението на лицензията.
По-рано през деня "Инерком" са внесли в деловодството на парламента и писмен отговор на писмо, изпратено от синдикалните лидери на КНСБ и Подкрепа, в което те изразяват загриженост относно социалните параметри на сделката за придобиване на българските активи на ЧЕЗ. В отговора на компанията се посочва, че "социално напрежение в дружествата на ЧЕЗ няма, притеснения относно запазването на работните места, доходите и социалните придобивки на хората няма".
В дружествата на ЧЕЗ в България работят 3 275 служители. От "Инерком" твърдят, че ще разчитат на тях и след приключване на сделката. Компанията планира да запази нивото на социалните придобивки, които служителите получават към момента, като ще се стремят "да ги актуализират като фактор за по-висока удовлетвореност и продуктивност".
Друг коментиран казус е и произхода на парите за купуването на дружествата. "Инерком" е разговаряла с банкови институции с висок кредитен рейтинг за финансирането на сделката за ЧЕЗ, посочва Веселин Захариев - финансов консултант на българската компания по сделката. Имената на финансиращите банки щели да станат ясни преди финализирането на сделката и прехвърлянето на акциите. Пред депутатите той е заявил, че притесненията по финансирането били "неоснователни", тъй като финансирането на сделка от подобен мащаб "подлежи на проверка от компетентните по въпроса институции след нейното приключване".
В края на февруари българският премиер Бойко Борисов внесе в парламента справка, за която обяви, че е предоставена от чешката страна. В нея се посочваше, че сделката за продажбата на българските активи на ЧЕЗ на "Инерком България" ще бъде подкрепена и с парите на няколко банки - Уникредит Булбанк със 180 млн. евро, Първа инвестиционна банка с 80 млн. евро, Global Victoria Trust със 100 млн. евро и Българската банка за развитие с 65 млн. евро. Впоследствие правителствената служба обяви, че тази информация идва от зам.-министъра на финансите на Чехия Ондрей Ланда.
