Ясно е, че българските пенсионери, чийто трудов стаж е преминал във времената отпреди 90-те години, ще си умрат в глад и мизерия. Не е сигурно обаче, че и хората, чийто трудов път се е случил по време на прехода, ще бъдат по-облагодетелствани откъм парите за старост.
Решения в дългосрочен план за пенсионна реформа не се откриват в предизборните програми на големите партии като ГЕРБ и БСП, които се борят за първото място, а в по-малките, чието влизане в 42-ото НС не е обявено категорично от социолозите - става въпрос за ДСБ и Движение България на гражданите.
Пенсионерите са най-онеправданото българско поколение - не стига, че живяха под стъкления похлупак на тоталитарната държава, която уби предприемчивостта и вярата в собствените сили на повечето от тях, но и натрупаните при т.нар. социализъм от труда им социални фондове бяха ограбени от партийните номенклатурчици. А управлявалите при прехода правителства ги доограбиха и натикаха съвсем в мизерното битие.
Припомняме това състояние поради простичкия факт, че всички ние, техните деца и внуци, или поне голяма част от тях, полагаме грижи за майките и бащите си, бабите и дядовците, за да могат да не карат на хляб и кисело мляко като припадналия от глад преди време пенсионер в Дупница.
Само че животът стана нелек и за работещите българи, които все по-трудно си позволяват да отделят пари за лечение, зъболекар, храна на възрастните си роднини.
Никаквите пенсии не позволяват на повечето пенсионери не само (качествена) храна, но ги правят и роби на местата, където живеят. Застопоряват ги там и не им позволяват мърдане поради скъпия транспорт. Единствено развлечение за мнозина е посещението в магазините "втора употреба".
Мантрата "швейцарско правило"
И на цялата тази мизерия какво виждаме? Отново обещанието за индексация на пенсиите с това прословуто "швейцарско правило", споменато като мантра във всички предизборни програми.
Тоест - индексация на пенсиите всяка година с половината от ръста на инфлацията и половината от ръста на доходите. Добре забравено от ГЕРБ по време на мандата им, приложено половинчато от тройната коалиция в края на управлението й.
Гражданите за европейско развитие на България обаче правят уговорката, че правилото ще действа, само ако бъде отчетен ръст на икономиката и ниво на заетостта. При какви показатели? Не пише.
Да им вярват ли пенсионерите - на власт, която 2 години се правеше, че такова правило не съществува, а впоследствие го и отмени. Обещанието да индексират пенсиите съобразно швейцарското правило за компенсиране на инфлацията беше вписано и в предизборната им програма за вота през 2009 г.
Освен ежегодна индексация по същото това швейцарското правило, БСП обещава и преизчисляване на старите пенсии. Разбира се, левицата е за спиране на увеличаването на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране, наложени в мандата на ГЕРБ. Обаче и ГЕРБ не настоява да продължи единствените реформи, които предприе.
Социалистите дори предлагат да възстановят на военнослужещите отнетите им при мандата Борисов права. Политика, подкрепяна и от ДПС. За чия сметка - не казват. И друго обещават - предсрочно пенсиониране, в случай че не ни достигат 2 години стаж или години до излизане в пенсия.
Има и други предложения
В платформите на ДСБ и "Движение България на гражданите" обаче има и други предложения, освен мантрата с "швейцарското правило".
Тъмносините предлагат възстановяване на справедливостта за малко над 52 500 български граждани, които получават тавана от 770 лева (бетониран и от Страсбург), а реално би трябвало да вземат повече.
Същевременно НОИ допълва пенсиите на близо десет пъти повече българи, чиито осигурителен принос не достига и за 150 лева, колкото е минималната пенсия. Партията на Костов смята, че държавата може да го прави, само ако това е единственият доход на тези хора. От платформата на ДСБ става ясно, че партията настоява за една по-голяма справедливост, като пенсия да се получава само срещу реално внесени пенсионни вноски.
В същото време партията на Меглена Кунева набляга на разширяване на обхвата на втория пенсионен стълб за хората под 45 години. Сега задължително за втора пенсия в частен фонд, освен в НОИ, се осигуряват родените след 31 декември 1959 г. Както показаха анализи и публикации, парите ни, вложени в тях, са с отрицателна доходност.
В никоя от предизборните платформи няма отбелязани какви мерки ще бъдат предприети за некоректни работодатели, които не внасят социалните и здравните осигуровки на работещите при тях.
Но, в крайна сметка, теглейки чертата за обещанията спрямо унижените и оскърбените от всички власти, се получава следното уравнение с няколко неизвестни.
За пенсии за 2013-а необходимите средства са в размер на близо 7.9 милиарда лева (около 7.853 млрд. лева). В същото време безработицата в България расте и приближава 13%. Сумата за пенсии е огромно перо, погледнато като дял от БВП - малко над 10% (НСИ е публикувала окончателните данни само за 2011-а, когато БВП е 75.308 млрд. лева.)
Преброяването през 2011-а потвърди тенденцията за застаряването - на 70 младежи, които влизат на пазара на труда, се падат 100 възрастни, които излизат в пенсия.
За периода 2008-2012 г. в сферата на пенсиите и обезщетенията е най-големият дефицит - 17.2 млрд. лева. При здравните осигуровки минусът е в размер на 1.7 млрд. лева за 4-те години.
Това означава, че от парите на данъкоплатците са извадени и тези суми, за да е в състояние държавата да плаща пенсиите и за лечение. При приходи от малко над 21 млрд. лева, системата "гълта" близо два пъти повече.
Ситуацията, при която работещите стават по-малко, пенсионерите повече, а в икономиката не се очертава силен растеж, не може да продължава дълго. Това е втората бомба, след набълбуканата с дългове енергетика.
А партиите не казват как смятат да се справят.
Не е въпроса само в предложенията или намеренията пък било то и добри. То и пътят към ада бил постлан все с такива. нъмбърът е - как?? Как аджеба, ще се изпълни каквото и да е обещание, ако продължава да има такива резИлтати в икономиката, пък и във всички сфери от живуркането в мамковината ни? От време на време имам чувството, че специално ни ги измислят мурафетите, за да ни убедят колко е кофти живота въобще. Някаква сбъркана секта ли ни управлява, все на кофти партида ли попадаме...май си е в нас вината в крайна сметка. Изглежда все се опитваме да мислим с онуй място, дето Господ ни го е конструирал за други цели. И упорстваме! Ама...много! Или присто толкова си можем.
Проблмите с икономиката и политиката винаги се коренят в културата. После политиката и икономиката, заедно или по отделно могат да способстват за възпроизвеждането на проблемите в културата или да противодействат на това. Един сериозен политик ще знае и няма да се опитва да скрие, че това е сложен взаимосвързан процес и, че онова което той може да направи като програма максимум е да завърти колелата в друга посока. Набирането на скорост в правилното направление не става за ден-два, не става и без участието и промяната на всички нас. Предпочитам да ме лъжат (ако лъжат) хора, които поне това не крият от мене, вместо да гледам и слушам всякакви странни личности неспособни да овладеят елементарни емоции, службогонство и страст да се боричкат за власт самоцелно. Казвам всичко това, защото нито проблема на пенсионерите, нито на работещите има решение в угасващия организъм на страната ни. Организмът угасва, защото ценностите са объркани, а функционалните проблеми са едновремено следствие и механизъм за възпроизводство на сбърканите ценности. Заслушайте се в разговори на българските бизнесмени и ще чуете предимно разговори за пари, заслушайте се в разговори на политици и администрация и ще чуете разговори за пари, после преминете в по-практичната част и се заслушайте в мениджъри и ръководители и ще чуете предимно разговори пак за пари, за спечелване на Европейски пари, за печелени на проекти - разбира се със спуснати отгоре пари. Продължете нататък, докато се убдеите, че в българската реалност нито работника, нито инженера и учения се ценят - ценни са хората на правилни длъжности, които могат да насочат определени пари или могат да опсигурят ниша или дори да я създадат, че да има сигурна печалба. Рискът на предприемчаеството не е на мода и се подвизава и то във все по-затихваща форма само в области, в които сме маниакално пристрастени (като строителството). Предприемачеството вече е ориентирано към каптирането на определен съществуващ ресурс, а не към създаване на ресурс, стоки, услуги и т.н. Все още има изключения, но май трдуно някой ще се наеме да отрече, че те намаляват с плашещо видима скорост. Както съм го казвал много пъти - героят на деня вече не е създател, а оня, който може да каптира съществуващото (хареса ми тая дума - каптира). В тия условия и с тия герои интересите на отделните играчи са в много по-голяма степен обвързани с пазаене от други кандидати за същия ресурс, отколкото в обратната посока - разширяване на аудиенцията (пазара) - точно онова, заради което последвахме проклетия капитализъм. В крайна сметка това, което правим съчетава най-лошото от капитализма и социализЪма дето уж го строихме. Майната им на наименованията, но факт е, че наложихме като културен шаблон разбиране, което съчетава безтговорнос с печалбарство и заради изкривяванията с онова, чрез което тия неща могат да се удоволетворят най-лесно - службогонство, интриги и измами, административно разпределение и контрол на пазара. Така ще умрем в мъки - никакво извинение за нуждите, които обслужва администрацията няма да я отклонят от над 2 десетилетия съществуване посветено на завладяване на водещо място в хранителната верига на икономическата ни екология. И за България, а както се вижда и бавно но сигурно и за Европа, най-сериозния проблем явно е в сбърканите ценности. Европейския проект, колкото и да ни е нужен специално на нас, заради склонността ни към неограничено корумпиране, остава най-вече катализатор на обърната пирамида - с много "важни" хора извършващи съпровождаща и най-често безсмислена работа и малцина невидими, които поддържат технологичното ниво и организират зад кадър и чест в разрез с ръководството цялата дейност. Колкото и аз да не съм кой знае какъв пример за организаторски умения и аз виждам същото и с тия които работим (американци). Всичко се създава от хора на дъното, често те дори намират начини да повлиаят и на маркетинга в разумна посока, но отгоре изпулват хора, които в опита си да бъдат ценни въвеждат безсмислени упражнения пречещи на работата. Това се случва навсякъде и единствената полза за икономиката е, че така повече хора имат приходи и могат да ги харчат, но пък ония, на които се дължи всичко остават нископлатени и игнорирани - от тях се очаква някак си въпреки всички безсмислици да намерят начин. Вече в световен мащаб има малка но добре очертана прослойка от такива хора, някои от тях се възползват от положението си, за да захлебят яко, но повечето просто не отделят толкова внимание на това - на шепа хора се крепят огромните корпорации и заплатите на неизчислими милиони и това не са важните хора с костюми - те просто плуват наоколо докато намерят място, където невидимите успяват да създадат нещо, което те да подхванат и продадат. Защо се отплеснах? Ами за да подчертая характера на случващото се - технологичните знания все повече се затварят в скрити и безмълвни хора, а целия публичен живот с всичките злодеи и герои се покрива от огромната маса, която все повече приема света като някаква суровинна мина и гребе от тук и продава натам. Новите поколения се впечатляват и тръгват да се подготвят психически и интелектуално за този "рай" и когато дойде кризата дори не искат да забележат, че все повече с всеки следващ ден мнозинството живее даром. Това не може да продължава дълго - кризата не само, че няма да свърши, а предстои тепърва да стигне истинските си размери, при които вече дефицитите ще започнат да проличават и за ония, които си затварят очите. Ние като малка и бедна страна много по-лесно можем да сменим посоката, отколкото сравнително успешни на пръв поглед икономики, които носят и много инерция. За целта, обаче умниците, които ми пропагандират налудничави планове "Сидеров", спасители в лицето на при това слаби ченгета и комсомолци като спасители от последните - е тия хора трябва да приемат факта, че са втора категория, а не най-важните, въпреки че в момента точно такива като тях са на власт и точно затова се налага толкова да се гневят. Аз искам да си гледам работа вместо