На всички вече трябва да им е пределно ясно, че вървим към нови избори през март тази година. И консултациите на президента Румен Радев с партиите от 51-вото Народно събрание показаха това, и върнатият от ГЕРБ-СДС първи мандат потвърждава развоя на събитията.
И макар още да няма официално насрочена дата за вота, в общественото пространство започва да се прокрадва идеята, че най-вероятно ще има още едни избори и през есента.
Анализатори, социолози, политолози и дори действащи политици обясняват, че сегашната ситуация е толкова закучена, че няма да е изненада, ако 52-рото НС се окаже тотален провал по познатия ни вече пример от последните години.
Данните от социологическите проучвания намекват, че следващият парламент ще има няколко политически сили по-малко, но въпреки това ситуацията ще е патова и лидерите няма да могат да постигнат компромис помежду си за управление.
Най-интересното е, че дори Делян Добрев коментира, че ако сега не се появи нов, достатъчно силен играч на партийния терен (да се разбира Румен Радев), вотът най-вероятно ще доведе до същия резултат като в последните 6-7 парламента.
Щом дори един от силните хора в най-голямата политическа сила говори така, сякаш следващият нероден още парламент е вече обречен, какво да очакваме...
Може би проблемът е именно в очакванията. В момента те са толкова ниски, че това позволява на политиците да продължават да се държат като обидени тийнейджъри, които не искат да говорят един с друг.
Ясно е, че българската политика има своите специфики и когато големите политически сили проявяват непримиримост помежду си, това прави цялата ситуация много по-сложна за формиране на правителство.
И все пак да говорим още отсега, че няма да има успешен кабинет в следващия парламент, е не просто пораженческо мислене. Това е малко или много обидно за избирателите.
В момента влизаме пак в онзи капан, описан от Тошко Йорданов от ИТН преди няколко години - ще ходим на избори, докато на партиите не им харесат резултатите.
Но именно това отношение на партиите и политиците доведе до няколкото антирекорда по избирателна активност.
Крайно време е не избирателите да се съобразяват с партиите, а обратното - формациите да започнат да предлагат на избирателите стойностен политически продукт.
Не обичайното сочене с пръст на виновни за положението, до което сме се докарали, а реални политически платформи с идеи и обща визия за управлението на страната. Да се види, че кандидатите да управляват България имат реален план за действие - и ако победят, но и ако не им бъде дадено исканото мнозинство.
Истината е, че избирателите искат да им бъдат предлагани решения за подобряване на стандарта на живот и намаляване на цялото това чувство на несигурност.
Нека видим един истински сблъсък на идеи, на политически платформи и на визии за бъдещето на страната!
Защото, да бъдем честни, ако някой политик не е способен да изпълни това базово искане, той няма никакво място в управлението на държавата.
