Светият синод е против забраната на физически наказания над деца

>като си завъдиш деца Напълно логично е човек, който мисли, че деца се "въдят" като домашни животни, да одобрява подобаващи мерки за "възпитаване" - дресиране чрез оформяне на поведението с оперантно кондициониране, точно както Скинър си е дресирал гълъбите. Да, страхът върши чудесна работа и създава послушни гълъби и деца. Не създава хора. >все си отнесъл няколко шамара по време на израстването си. По-лош ли те направиха? Купищата изследвания от миналите 60-70 години дават недвузначен отговор - да, ако е ял бой, най-вероятно това е имало отрицателни последствия върху психиката му. Твърдото ти убеждение, че шамарите и всичкият психологически тормоз, с който най-вероятно си засипвал детето си, защото това за теб представлява "възпитанието", са имали положителни резултати, не е нищо повече от долнопробен егоцентризъм - понеже ти не знаеш други методи и си използвал тези, а нямаш нужната сила на духа да признаеш, че от незнание и глупост си повредил собственото си дете, си затваряш очите и ушите за всичките налични данни, които доказват точно това, и си повтаряш "шамарите изграждат!" до полуда. Апропо, точно шамарите, които сигурно си отнесъл от собствения си баща, са имали съществен принос да станеш такава отрепка, каквато е бил той, и в каквато явно си направил всичко възможно да превърнеш собственото си дете. Най-смешното е, че приказките от сорта на "е какво, моят баща като ме е бил да не би да не съм станал човек?" са най-популярни именно сред най-ярките примери, че с физическо и психическо насилие децата определено не стават човеци. Не, не си станал човек. Станал си отрепка, която просто продължава традицията на "въдене" на отрепки. Защото се въдят точно отрепки. Това е лесно. Хора се възпитават с любов и разбиране. Това е трудно. Хайде, кажи си сега как си бил собственото си дете, щото си го "обичал". Един прост, суров и недвусмислен факт от възпитаването на деца е, че какво мислиш ти няма абсолютно никакво значение задетето. Единственото важно е какво мисли то. Ако му шибнеш един шамар, викаш му или му вмениш вина, никое дете не се чувства обичано. Независимо какво си му казал, независимо колко пъти си му казал, че го обичаш, независимо колко ти е важно да си убеден, че го обичаш и то, следвателно, трябва да го знае.

>точно хора като теб, без собствени деца Не е много ясно дали е по-добре да си млад човек, който все още не е създал семейство, или дърт пенсионер, който има само едно дете, отгледано.. отвъдено задочно докато той е търкал палуби по далечните морета. Аз лично бих предпочел съвет от млад, образован човек, който може поне да е прочел едно-друго, отколкото от задочен "родител", оплодил жена си веднъж (тоест, ако дори той е биологичният баща) и я оставил да се грижи сама за люпилото, докато неговият личен принос към отглеждането на това дете е пращането на някакви кинти. Апропо, ако пък броят деца ви е толкова важен, аз лично водя dedo adji неколкократно в това отношение. Никога не бих го дал като "доказателство" за компетентността си като родител (десетките изчетени книги и изследвания по въпроса, виж, бих), но за вас явно е достатъчно условие. Now what?

Прасчо, ти изглежда си отнесъл много шамари, и не само щамари, а и пръчки и колани, за да натрупаш толковая злоба, колкото лееш тук. Аз си спомням 5-6-те шамара, кокито съм отнесъл от баща си и съм му благодарен за половината, и той не беше безгрешен. Важно било какво мисли детето. Моето дете, което е вече 32 годишна жена и майка мисли, че не е излишно да се вслуша в татко си. А твоите? И нямам съмнения относно биологичното бащинство, има един фамилен белег, който се повтаря вече 4 поколения. А ти смееш ли да направиш ДНК тест на децата, с които се хвалиш? Ще се видим после, сега отивам да гледам История Бг.

Част от мненията тук звучат като: "Здравейте, аз съм Гошо и подкрепям педофилията. Бях на 5-6, когато чичо Пешо за първи път ме опипа и на около 7 като ме изнасили за първи път. Вярвам, че на всеки му се е случвало поне веднъж да го изнасилят, напълно нормално е. И мен са ме изнасилвали, пък ей на - човек съм станал, не съм си прерязал вените я, щом пиша тука. Сега някакви хора, дето не са развъдили и едно дето, искат да ме спрат да изнасилвам. Алооо, отгледайте поне едно-две деца и тогава ми обяснявайте колко е лошо да се изнасилва, ще видите вие".

>ти изглежда си отнесъл много шамари, и не само щамари, а и пръчки и колани, за да натрупаш толковая злоба Момент.. ако вярваш, че от шамари детето пораства злобно, то защо защитаваш шамарите, били те и в "умерени" дози (каквото и да означава това)? Консистентността в мисълта и поведението май не ти е силна страна. >Аз си спомням 5-6-те шамара, кокито съм отнесъл от баща си А помниш ли колко бой си изял във възрастта, от която няма как да имаш спомени - преди 3-4? Надали знаеш, защото не си присъствал физически край детето си, но точно в тази възраст децата причиняват най-много и то най-елементарна фрустрация на родителите си, а колкото по-елементарна е фрустрацията, толкова по-силен е поривът да реагираш първосигнално, например като му шибнеш един шамар. Ако баща ти те е шамарил в съзнателната ти възраст, когато вече е можел да говори с теб съвсем разумно (но явно е предпочитал да ти шибне един), шансовете са доста големи да те пердашил доста по-здраво докато още си се учил да ходиш в тоалетната, да ядеш без да омазваш всичко наоколо или да не пищиш, ревеш и мрънкаш за щяло и нещяло, например. Което, апропо, обяснява доста неща. А дъщеря ти, дори да е станала прекрасен, уравновесен човек, е станала такава не защото си я шамарил през малкото време, което си прекарвал с нея, а въпреки това. За щастие се случва дори децата на абсолютни психари, алкохолици, насилници и престъпници да станат чудесни хора - очевидно не защото бащите им са дали добър пример, не защото са ги малтретирали физически и психически, не защото са отсъствали през повечето време, не защото са им давали пренебрежимо малко и силно условна любов, а въпреки всичко това. >А ти смееш ли да направиш ДНК тест на децата, с които се хвалиш? Предполагам ако бях моряк и прекарвах почти цялото си време далеч от семейството си, щеше да ме е страх, да. Май мирише на проекция. Не се бой, жената ти няма да те лъже я. Не и твоята. Няма как. Пък и ти не си толкова луд, че да седнеш да смяташ дали случайно не си търкал нечия палуба 9 месеца преди жена ти да роди. Дори да си биологичния баща, заради професията си не си бил нищо повече от донор на сперма и пари. Вероятно за теб това е достатъчно за да се наречеш "баща", но за мен изобщо не е. За мен понятието "баща" включва само неща далеч отвъд приноса на сперма и пари.

Хахаха, не мога да се сдържа.. Ей забавни човечета.., напоследък избягвам да се включвам в ''дебатите'' ви, защото те все повече наподобяват кръчмарски спор, но немога да отрека, че е доста забавно да ви чета ''мъдрите'' слова. Забелязах, че тук има доста опитни във възпитанието на деца, через универсалният метод на шамара, представители. Аз лично не виждам нищо лошо в това, толкова знаете, толкова можете, шамаросвайте ги на воля да се научат.. поука да си вземат.., че те прости хлапета без бой няма да разберат. Да му обясняваш на детето няма смисъл, първо го набий пък после ако имаш желание му обясни. Боят ще ти гарантира, че то ще се вслуша в думите ви. Спомних си за един съсед преди доста години, ей така в един следобеден процес на възпитание, вкара детето си в болницата със сътресение на мозъка, не си бил примерил силата. Разбираемо, по него време технологиите не бяха толкова напреднали и нямаше устройства за мерене на сила преди бой на дете. Едно ви казвам, този непримерен шамар проработи, това хлапе е едно от най-свенливите и с леко уплашен вид момчета които познавам.. От години незнам нищо за него, но не се съмнявам, че е станал човек. В шамара е заложена цялата възпитателна мъдрост на Българина, майната им на онези соросоиди с меките китки които се опитват да осквернят памета на предците ни. Боят е важен.. Да ви призная, аз леко се срамувам, че и мен стареца ме шамаросваше от време на време, ама аз много темпераментален бях от ранна възраст и все не си взех поука.. и сега като се замисля вообще не ми понасяха шамарите, и не съм му особено благодарен за това въпреки, че немога да си спомня повече от 3/4 случая.. Ама той старчето е пич, толкова е можел на времето... а ние с брата пораснахме хора станахме.. е не точно благодарение на него, на шамарите или на постоянното му отсъствие заради ангажименти в чужбина, но станахме хора. А с моето хлапе и без шамари се разбираме и учи и спортува.. и мисли.. и глупости прави и се извинява и говорим.. та от това се срамувам, че още не съм го уважил с един шамар който да запомни. Но съм приготвил един за специален случай преди да стане на 18. Дано да случа и на удобен момент.

Мако, спокойно, тези случки с отнети деца заради шамар в скандинавките страни едва ли ще бъдат на дневен ред в България. Та за това някой от социалните служби трябва да си свърши работата. Не съм съгласен с твърдението за добрия родител ако към това твърдение включваш и използването на физическа сила като метод на възпитание. Това не са добри родители а неспособни такива, още повече когато шамаросват хлапета на по 3 /4 годиники на улицата защото за тях това е напълно нормално и пристойно за един родител поведение. Също не съм съгласен с подобни крайности, като отнемането на децата от родителите им и криминализирането на родителите заради отделни и вероятно редки случаи на проява на глупост, но трябва да има някакъв баланс. Трябва да има правила за да се избегнат по страшни, от един шамар, ситуации.