Да успееш да завършиш един цял сезон, без да допуснеш поражение, но да не станеш шампион - Непобедимите на Арсенал и настоящият отбор на Байер Леверкузен (който все още има да изиграе последния мач от сезона) биха се хванали за главите.
Но именно това се случва на Перуджа преди почти половин век. Отборът завършва кампанията без нито едно поражение, но трябва да се задоволи със сребърните медали.
Как се случва това? Фенове на Перуджа още смятат, че тимът им е бил прокълнат от противниците, докато множество италиански специалисти все още не могат да си обяснят този феномен.
Перуджа не просто не губи нито мач, но и завършва сезона с най-малко допуснати голове.
Ако при споменаване на името на този отбор не ви изниква нищо в съзнанието, това е напълно разбираемо. Перуджа не е бил част от Серия "А" от 2004-та - тогава тимът печели турнира Интертото, но и изпада в Серия "Б". Следват фалит и лутане по долните дивизии, като и до ден-днешен е член на Серия "Ц".
Но преди 50 години нещата са малко по-различни. През 1975-а Перуджа печели промоция в Серия "А". Никой не очаква геройства, но треньорът Иларио Кастаньер е убеден, че не е класирал тима в елита, за да се върне в по-долното ниво година по-късно.
"Разполагаме с ограничени средства - това е така, но компенсираме недостига на финанси със здрава работа и огромна страст", казва Кастаньер.
Футболистите се възхищават на стила му и способността му да мотивира. В първия сезон след промоцията Перуджа финишира осми. Кастаньер обещава още чудеса. Следват шесто и седмо място, а през лятото на 1978-а треньорът обявява, че иска отборът му да се бори за призовите места в Калчото.
Някои му се смеят, други смятат, че това е просто част от надъхването на играчите. Но чудото се случва. Перуджа наистина стига до медалите, окичвайки се със среброто. Междувременно завършва кампания 78/79, без да допусне нито едно поражение.
"Грифоните" завършват на само три точки зад Милан. В 30-те кръга тимът на Кастаньер допуска само 16 гола.
През целия сезон "росонерите" записват 17 победи, но инкасират и три загуби. Междувременно Перуджа няма поражение, но регистрира двойно повече равенства - 19.
По време на сезона на три пъти отборът влиза в серии от по четири равенства в Серия "А". Последната от тях приключва с хикс 1:1 срещу шампиона Милан (първият мач от сезона между двата тима приключва при същия резултат).
За да развали проклятието, треньорът Иларио Кастаньер се обръща към врачки и шамани, тъй като вярва, че отборът му е прокълнат от конкурентите.
"Нали разбирате какво се случва? Това е не е футбол. Това е проклятие. Зла сила - казва той. - Спомняте ли си мача с Рома (Рома изравнява за 1:1 в 90-ата минута)? Колко удара във вратата имахме ние? Пет? Седем? 10? 100? Да, милиони възможности, от които реализирахме само една!
В същото време Рома не бе създал почти нищо, а накрая вкара гол. По време на цялата почивка крещях а футболистите си да пазят (Гуидо) Гуидоти, а накрая те го изпуснаха в най-важния момент."
Последното равенство на Перуджа идва в последния кръг от сезона - 0:0 срещу Болоня. Според Gazzetta dello Sport Кастаньер си подава оставката след мача, но президентът не я приема. Впоследствие публично заявява, че не би се разделил с треньора и срещу един милиард лири.
Така Перуджа се превръща в първия италиански отбор, завършил сезона в елита без допусната загуба.
Част от медиите обвиняват тима на Кастаньер, че играе грозен футбол. На това треньорът отговаря: "Много е просто, приятели - ние сме отбор. И това е единственият начин, по който можем да печелим - дори и играта ни да е, както казвате вие, грозна."
Докато Перуджа върши чудеса на терена, собственикът на отбора изобщо не се интересува от футбол.
Четири години преди историческия сезон Перуджа все още се намира в Серия "Б" и търси нов собственик. Издирването се разпростира до Германия и чак до САЩ, но всъщност един италиански инвеститор спасява клуба.
Франческо Д'Атома натрупва състоянието си благодарение на модния си бранд Ellesse. През 70-те бизнесменът търси нови възможности за инвестиции и първоначално се насочва към Силиконовата долина в САЩ. Негови приятели обаче го разубеждават и го съветват да се насочи към футбола.
Има обаче един проблем - Франческо изобщо не следи великата игра. Още по-малко отбори от второто ниво. Но бизнесменът избира именно малък отбор, тъй като идеята му е да му вдъхне нов живот, след което да постига успехи с него.
Д'Атома инвестира в нов тренировъчен център и нов стадион за 28 хиляди души. Осъзнава, че отборът се нуждае от основа и собствени футболисти, както и от арена, която да носи приходи, за да може да бъде реализиран планът за промоция в Серия "А" и участие в Европа.
Опитва и доста рисков ход. Перуджа се нуждае от свежи средства, но по онова време спонсори по екипите все още няма. Затова Д'Атома сключва таен договор с местна марка за паста - Ponte Pasta, с която фиктивно създават спортен бранд Ponte, който уж произвежда екипи, за да може името на спонсора да бъде лепнато на фланелките.
Лигата все пак надушва измамата и глобява Перуджа. Клубът обаче не се отказва и решава да рекламира Ponte на тренировъчните екипи, по целия стадион и дори в клубния магазин. Впоследствие и други клубове следват примера на Перуджа и не след дълги Серия "А" и ФИФА позволяват спонсорските сделки.
Малко след построяването на новия стадион феновете стават свидетели на огромна трагедия. Арената е отворена през 1975-а, но само две години по-късно - на 30 октомври, халфът на Перуджа Ренато Кури получава сърдечен удар и издъхва на терена.
Кури е един от основните лидери на отбора по пътя към промоцията в Серия "А". След влизането на Перуджа в елита Наполи и Фиорентина проявяват интерес към него, но той решава да остане, привлечен от магията и тактическия ум на Кастаньер.
И до днес стадионът на Перуджа носи името на Кури.
