В по-голямата си част българите възприемат фалшивите новини като компромати или сензации за известни хора. Това става ясно от изследването на "Алфа рисърч" и фондация "Конрад Аденауер".
На въпрос дали са срещали фалшива новина в медиите 70% от анкетираните са отговорили, че са попадали на такава през последната година.
Това е голям процент и затова попитахме какво хората в България разбират под фалшива новина, обяснява пред bTV Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".
На този въпрос близо 45% отговарят, че това са компромати срещу известни хора, а 35%, че става въпрос за сензации за известни хора, което показва, че хората у нас свързват фалшивите новини с жълтото и сензационното, с онова което излиза в жълтите медии, а не в сериозните.
Боряна Димитрова посочва, че това, което българите разпознават, са новини, предимно свързани с личния живот на известните личности и имат сензационен характер. Заради това реалните фалшиви новини, чрез които се осъществява манипулирането на общественото мнение, шестват свободно в медиите, тъй като са много по-малко разпознавани.
Така според данните от изследването едва 16% посочват, че фалшивите новини са измисляне на несъществуващи събития.
Резултатите показват още, че 7 от 10 българи разпознават фалшиви новини за политици, като 25% от анкетираните посочват, че забелязват такива новини всеки или почти всеки ден.
Сензациите изместват фокуса от реалните фалшиви новини и докато хората са съсредоточени върху сензациите, фалшивите новини могат спокойно да шестват из медиите, да се приемат за истина. Нещо сериозно, фактологично и скучно може да е много по-опасно от сензациите, коментира Боряна Димитрова.
По въпроса със зависимостта на медиите в България над 41% посочват, че са по-скоро зависими, а 25% – напълно зависими. Само 10% твърдят, че медиите са независими.
По нейни думи също така с падането на доверието в медиите пада и доверието в демокрацията, като мнозинството анкетирани са на мнение, че българските медии са обект на политически, икономически натиск, а по-често и на двата вида натиск едновременно. Именно затова северните нации най-много вярват на големите медии в своите държави.
Любопитен момент е, че според проучването най-младите респонденти най-трудно различават фалшивите новини различават. "Това са тези, които се информират от Facebook и Twitter, където има един значителен обем от информация, която трудно може да се провери", каза Боряна Димитрова.
Изследването показва и ниско доверие към информацията, която идва чрез посланията на политиците.
По думите на Димитрова резултатът показва, че политиците са и автори, и жертви на собствената си дискредитация – занимават се повече с това, отколкото да информират за важните решения.
