За своенравните ни любимци котките обичаме да казваме, че макар и одомашнени, те не са напълно опитомени.
Едно от обясненията защо тези животни все още пазят дивите си инстинкти и гени е, че те са около хората от много по-кратко време, отколкото кучетата. И ние просто не сме имали времето да ги селектираме и опитомим.
Скорошно проучване сочи допълнителни данни в полза на тази теза.
Изследване на кости, открити при археологически разкопки, показва, че съвместният живот на котките и хората е започнала доста по-късно, отколкото се смяташе досега.
И на друго място.
Смята се, че връзката между хората и котките започва преди около 10 000 години в Близкия Изток, но според проучване, публикувано в Science, това става доста по-късно, а в Европа тези животни пристигат преди едва 2000 години.
••• Котката все още прави каквото тя смята за добре:
Новите ДНК анализи освен това разкриват, че предшествениците на днешните котки всъщност произхождат от Северна Африка, а не от Левант.
Подобни проучвания не са лесни, тъй като останки от древни котки се намират рядко на археологически обекти, освен това е трудно да се различат опитомени от диви животни, тъй като между тях няма особена разлика.
Най-старите останки на домашна котка са открити в Кипър и датират от неолита - от около 7500 години преди Новата ера.
Оттам идва и теорията, че домашните котки произлизат от района на Левант в източната част на Средиземно море и са се присламчили към хората още с началото на земеделието.
Сега обаче учените изследват генома на 70 древни котки, използвайки материал от животни от разкопки в Европа и азиатската част на днешна Турция и от съвременни диви котки от Северна Африка и Европа, включително България.
И установяват, че древните котки, които са живели преди Новата ера, не са предшествениците на съвременните домашни животни. Те по-скоро имат генетичено сходство с днешните диви котки от Европа.
Според учените откритите по-стари останки са на животни, които са се навъртали около хората от неолита, или са били ловувани като храна и заради козината си. И така може да се обясни наличието на останки от тях на толкова стари археологически обекти.
Това обаче не са били одомашнени животни, смятат авторите на настоящото проучване.
Екипът открива по-близка генетична връзка между сегашните домашни котки и животни, живели чак в последните 2000 години.
Най-старите останки на домашна котка в Европа според проучването пък датират от първи век, т.е. от ранните дни на Римската империя.
Според палеонтолога Клаудио Отони, съавтор на проучването, фактът, че за едва 2000 години котките са успели да се разпространят из целия свят показва колко ефективни са те в адаптацията си към хората. За това им е помогнала и урбанизацията.
"Градската среда, която става широко разпространена по римско време, може да е представлявала идеално място, в което котките могат да използват нишата, оставена от хората", казва той, цитиран от National Geographic.
Освен това тези първи одомашнени котки са генетично сходни със съвременните диви котки, наблюдавани днес в Северна Африка, а не в района на Левант. Което пък показва, че предшествениците на днешните домашни животни произлизат от Северна Африка, а не от Близкия Изток.
Друг екип учени, който също анализира древна ДНК на котки пък открива още нещо в кости от разкопки в Китай - домашните котки са стигнали Източна Азия преди 1400 години с търговците, пътували по Пътя на коприната.
Оказва се обаче, че местните леопардови котки са живели около хора от неолита преди около 5400 години, макар и да не са били опитомени, сочат изводите, публикувани в списание Cell Genomics.
И въпреки че живеят съвместно цели 3500 години, връзката така и не се задълбочила - леопардовите котки продължават да живеят като диви животни и до днес.
••• Не така стоят нещата в Кипър:
