Денят ни отдавна не започва с кафе, а с нотификация. Екранът светва още преди да сме отворили очи, и някак естествено поема ролята на будилник, навигатор, офис, кино и място за срещи с хората, които обичаме.
Но макар и почти всички да сме онлайн, различните поколения живеят в мрежата по различен начин, въпреки че използват една и съща инфраструктура.
Данните от националното изследване на агенция "Тренд" за потребителските нагласи към телекомуникационните услуги показват, че почти всички сме в дигиталния свят: 92% от българите ползват смартфон, 86% са активни в социалните мрежи, а 83% използват приложения за съобщения. На практика мрежата е общото място, в което се срещат Gen Z, милениали, Gen X и бумъри, но всеки влиза в него със своя навик и скорост.
За Gen Z телефонът е продължение на тялото.
Сутринта им е бърза, визуална и силно социална - новините идват през кратки видеа, трендовете се следят в реално време, а комуникацията е непрекъсната, но лека, без дълги разговори. При тях смартфонът не е вещ, а среда - мястото, където денят се случва. И затова не е изненадващо, че именно по-младите най-трудно си представят дори 24 часа без него - в общата картина 70% от българите биха се почувствали зле, ако останат без смартфон за ден, но този дискомфорт се усеща най-силно при най-младите.
Милениалите започват деня си по-различно.
Тяхната сутрин е списък със задачи, подреден в нотификации: аларма, календар, имейли, проверка на трафика, служебни чатове. Те живеят с "много отворени табове наведнъж" - поколението, което едновременно държи работата, дома, децата, социалния живот и личните си цели. При тях мрежата е организация и ефективност. Не случайно това е и поколението, което най-активно мести ежедневието си онлайн: 60% от българите пазаруват в интернет, а при жените - почти две трети.
Gen X са "адаптираните традиционалисти".
Те използват телефона уверено и практично, но не му позволяват да диктува ритъма им. За тях интернет е инструмент, който трябва да работи надеждно - и това личи в отношението на българите към операторите: най-важните фактори за удовлетвореност са широкото покритие, добрата скорост и надеждността на мрежата. Gen X е поколението, за което "домашната мрежа" значи стабилност: в България 79% от хората имат фиксиран интернет у дома, а 93% - платена телевизия, което превръща дома в сигурен дигитален тил за работа, забавление и ежедневни услуги.
При бумърите картината е най-спокойна.
Телефонът е помощник, но не е задължителен: средство за връзка със семейството, за новини, за удобство при плащане или проверка на нещо важно. По-често се доверяват на познатото - вечер с телевизия, сутрин с новини, през деня с разговори - и въпреки това са част от същия дигитален поток. Мрежата при тях е стабилен фон, а не сцена.
Почти всички сме постоянно свързани, защото 94% от хората използват мобилен интернет и гласови услуги в комбинация, а задачите - от плащания и пазаруване до доставка и кино - се местят в телефона. Разликата е в начина на свързаност. Gen Z лети между съдържание и разговори. Милениалите управляват календара си през екрана. Gen X търси сигурна мрежа, която не пречи, а помага. Бумърите използват дигиталното, когато им е нужно, и си оставят правото да бъдат офлайн.
В основата на този дигитален ритъм стоят телекомуникационните услуги, които за повечето хора вече са базова инфраструктура, а не "екстра". Данните показват висока степен на проникване и ежедневна употреба - мобилният интернет и гласовите услуги се използват в комбинация от почти всички активни потребители, а домашната свързаност и платената телевизия остават широко разпространени в българските домакинства. Така операторите се утвърждават не просто като доставчици на услуги, а като ключова част от средата, в която се случва ежедневието - от работа и комуникация до забавление и онлайн покупки.
