Не е лесно да си различен в България - било то, ако си от ромски етнос или по друг признак. Илиян, който е от ромската общност във Варна го знае много добре. Затова заедно с приятелите си Давид, Бедриe и Димитричка създават клуб „Пъзел", за да се борят заедно срещу неравенството и дискриминацията.
Да си ром често означава именно това - да те дискриминират, да те обиждат, да те нападат. Всъщност много деца и младежи дори са лишени от достъп до обществени услуги или обществени места. „Макар и общественият плаж да е наблизо, оттам гонят ромските момчета и момичета. Хората се страхуват, че ще ги окрадат например", обяснява Илиян и допълва: „Отказано е и на по-малките нещо толкова естествено като да се отпуснеш, да се повеселиш, да се посмееш с приятели и да поиграеш на брега. За повечето деца от ромската махала - макар и да живеят близо до него, морето си остава един мираж".
Илиян твърди, че за съжаление достъпът до обществени места не е единственият пример за стигма спрямо деца от уязвими общности в България. Дори в училището, където би трябвало да се приема всяко дете и да създава условия за неговите растеж и развитие, много деца научават за дискриминацията не от учебниците, а от първа ръка - от общуването с учителите и с останалите ученици.
"В училище не е лесно. Някои учители са груби към ромските деца. Веднъж една приятелка се прибрала разплакана у дома и почнала да моли майка си веднага да я изкъпе, защото учителката я нарекла „мръсна" циганка - разказва Бедрие от младежкия клуб, в който членуват заедно с Илиян.
Отрицателното отношение към ромските момичета и момчета принуждава много семейства да държат децата си далеч от останалите, които не са от същия етнически произход. Някои отказват да ги пращат на училище, други ги спират след заплахи или унижения. Илиян знае това от собствен опит.
След като е бил известно време в чужбина със семейството си и през този период не е посещавал училище, Илиян е пропуснал две учебни години. Сега е 11-ти клас, вместо да е абитуриент с връстниците си. „Не се срамувам, че изостанах с две години - не беше по мой избор", обяснява Илиян - и добавя: „В чужбина вместо да уча, работех с баща ми, поправяхме велосипеди. А преди това беше дори още по-трудно - събирах метални отпадъци и продавах зеленчуци още от 9-годишна възраст, за да си изкарвам джобните. Като дете се чувствах много самотен" - казва 19-годишният Илиян.
"Но въпреки всичко се стегнах и реших да продължа учението. Сега искам да помагам на други момчета и момичета да направят същото и да имат по-добър шанс в живота", добавя младежът.
С подкрепата на УНИЦЕФ, Националната мрежа за децата, местни партньори - но най-вече благодарение на собствения си потенциал Илиян и четиримата негови приятели участват в проекта „Търсачи на не/равенства" с мисията да направят карта на общността си, като установяват прояви на дискриминация и проучват причините за социалното изключване. За целта те влизат в ролята на изследователи, детективи, анализатори, социолози, психолози, социални работници и вдъхновители на промяна.
"В моя екип сме от различен произход - различни сме по етнос, възраст, религия и пол. Вярвам, че с различните си цвят, форма и размер образуваме голям, красив пъзел. Затова и клубът ни се казва така - и картинката само се обогатява от това, че сме различни", разказва Илиян. Момчето добавя още: „С моя екип посещаваме училища, обществени места и служби и разговаряме с хората. Искаме да разберем какви са причините за социалното изключване и да се противопоставим на техните предразсъдъци и стереотипи. Но най-вече - помагаме на най-нуждаещите се хора в общността, даваме им практични съвети, действаме им като модели за подражание и им вдъхваме увереност и надежда, че промяната е възможна".
Илиян е убеден, че усилията му ще са от полза за останалите деца и младежи. „Само ако започнем взаимно да се ценим и да сътрудничим, можем да имаме реален шанс да променим живота си. За себе си знам, че съм се променил. Знам също така, че помагам на другите да развият потенциала си. Това искам да правя и занапред", завършва разказа си Илиян.
Екипът от „Търсачи на не/равенства" на Илиян е един от първите в страната и извършват ръководени и вдъхновени от младежите теренни проучвания, в които се установяват и документират прояви на дискриминация в общностите. Те представят събраните от тях доказателства пред професионалисти и сред други младежи, за да повишат информираността за изолацията на някои от най-маргинализираните деца и семейства и да покажат нуждата от реални действия, чрез които да се създават равноправни условия и справедливи шансове за всяко дете в България - без значение на пол, етнос, възраст, религия, способности, увреждания, социален статус.
