Никулден е сред най-обичаните български празници.
Не заради историята, която сочи, че Свети Николай Чудотворец е първообразът на Дядо Коледа, и дори не само заради факта, че по даннина НСИ над 200 хил. българи празнуват имен ден на датата 6 декември.
Знаем, че на празника се похапва шаран и че почитаме моряците, търговците и банкерите и, не на последно място, овчарите.
Какви обаче са традициите и обичаите на Никулден, някои от тях - по-малко познати?
На първо място е негово величество шаранът.
Една от най-популярните легенди около Свети Николай е, че веднъж, докато бил в морето, се разразила буря. За да спаси себе си и екипажа, светецът запушил пробойната в кораба именно с шаран. Затова е най-важно на трапезата да има шаран - пълнен или завит в тесто и изпечен на рибник.
Около шарана и особено люспите му има редица суеверия, които се спазват и до днес. Смята се, че шарановите люспи са символ на късмет, пари и берекет.
Затова при почистването се внимава нито една люспа да не падне на земята, защото е на лош късмет. Ако все пак падне някоя люспа, тя не се настъпва - вярвало се, че това ще донесе нещастие и болести в дома.
Най-големите люспи пък се запазват и се слагат в кесиите и портфейлите, за да привлекат богатство. Затова, ако не можем да си вземем шаран, трябва да го заместим с друга риба, но задължително люспеста.
Костите на шарана също не се изхвърлят в боклука.
За здраве и берекет всеки в семейството символично си чопли зъбите с по-тънките костици. В народните поверия битува поверието, че на Никулден и от боклука да я вземе, то на 6 декември човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост.
Кръстовидната кост, която се намира към главата на шарана, се отделя и запазва. Тя се смята за мощен амулет за дома, който ще помогне Свети Николай да пази от лоши сили.
В някои краища на България със същото вярване зашиват костта на шапчицата на бебето в семейството.
Останалите кости се изхвърлят в огнището или се изгарят на двора. На трапезата на Никулден има още обредна пита (постна), варива, постни пълнени чушки и сарми, също символ на просперитет.
Преди вечеря масата се прекадява. Извън готвенето на Никулден не се върши никаква къщна работа, не се лови риба и не се плава в открити води.
На Никулден освен това се вършат важни гадания за предстоящата година.
Според народните предания, ако на 6 декември времето е меко и слънчево, реколтата догодина няма да е добра. И обратното - ако е студено, снежно и ветровито, значи земеделците ги очаква изобилна реколта.
Натрупа ли дебел сняг, чака ни извънредно щедра година.
В Южна България и части от северна приемат, че ако вали силен дъжд, в идните 12 месеца ще е добра реколтата от царевица. Пак там вярват, че сушавият Никулден подсказва, че се задава година с повече суша.
Свети Николай е повелител и на неомъжените млади жени, които на 6 декември посещават църквата, оставят дарения и се молят на светеца скоро да ги дари с мъж и семейство.
След това, облечени с най-празничните си дрехи, момите отиват на хоро на площада, където да бъдат огледани от момците и харесани от бъдещите си свекърви.
Това е заради поверието, че веднъж Свети Никола дал на бедняк кесия със 100 жълтици и така му помогнал да омъжи и трите си дъщери.
Не на последно място, на Никулден мъжете си слагали специален "никулденски колан".
Коледните пости вече са започнали и на 6 декември единственото изключение е за шарана на трапезата. Затова на Никулден обикновено коланът е на най-вътрешната си дупка, защото собственикът му е най-слаб.
От вечерята на този ден и нататък постепенно трапезите стават все по-пищни, макар и постни. С това започва и разпускането на "никулденския колан", който на Коледа е на най-външната си дупка.
По тази причина на Никулден се казва "Да разпуснем на никулденска дупка!".
Весел празник на всички, които празнуват на 6 декември!
