Не е лесно да си различен в България - било то, ако си от ромски етнос или по друг признак. Илиян, който е от ромската общност във Варна го знае много добре. Затова заедно с приятелите си Давид, Бедриe и Димитричка създават клуб „Пъзел", за да се борят заедно срещу неравенството и дискриминацията.
Да си ром често означава именно това - да те дискриминират, да те обиждат, да те нападат. Всъщност много деца и младежи дори са лишени от достъп до обществени услуги или обществени места. „Макар и общественият плаж да е наблизо, оттам гонят ромските момчета и момичета. Хората се страхуват, че ще ги окрадат например", обяснява Илиян и допълва: „Отказано е и на по-малките нещо толкова естествено като да се отпуснеш, да се повеселиш, да се посмееш с приятели и да поиграеш на брега. За повечето деца от ромската махала - макар и да живеят близо до него, морето си остава един мираж".
Илиян твърди, че за съжаление достъпът до обществени места не е единственият пример за стигма спрямо деца от уязвими общности в България. Дори в училището, където би трябвало да се приема всяко дете и да създава условия за неговите растеж и развитие, много деца научават за дискриминацията не от учебниците, а от първа ръка - от общуването с учителите и с останалите ученици.
"В училище не е лесно. Някои учители са груби към ромските деца. Веднъж една приятелка се прибрала разплакана у дома и почнала да моли майка си веднага да я изкъпе, защото учителката я нарекла „мръсна" циганка - разказва Бедрие от младежкия клуб, в който членуват заедно с Илиян.
Отрицателното отношение към ромските момичета и момчета принуждава много семейства да държат децата си далеч от останалите, които не са от същия етнически произход. Някои отказват да ги пращат на училище, други ги спират след заплахи или унижения. Илиян знае това от собствен опит.
След като е бил известно време в чужбина със семейството си и през този период не е посещавал училище, Илиян е пропуснал две учебни години. Сега е 11-ти клас, вместо да е абитуриент с връстниците си. „Не се срамувам, че изостанах с две години - не беше по мой избор", обяснява Илиян - и добавя: „В чужбина вместо да уча, работех с баща ми, поправяхме велосипеди. А преди това беше дори още по-трудно - събирах метални отпадъци и продавах зеленчуци още от 9-годишна възраст, за да си изкарвам джобните. Като дете се чувствах много самотен" - казва 19-годишният Илиян.
"Но въпреки всичко се стегнах и реших да продължа учението. Сега искам да помагам на други момчета и момичета да направят същото и да имат по-добър шанс в живота", добавя младежът.
С подкрепата на УНИЦЕФ, Националната мрежа за децата, местни партньори - но най-вече благодарение на собствения си потенциал Илиян и четиримата негови приятели участват в проекта „Търсачи на не/равенства" с мисията да направят карта на общността си, като установяват прояви на дискриминация и проучват причините за социалното изключване. За целта те влизат в ролята на изследователи, детективи, анализатори, социолози, психолози, социални работници и вдъхновители на промяна.
"В моя екип сме от различен произход - различни сме по етнос, възраст, религия и пол. Вярвам, че с различните си цвят, форма и размер образуваме голям, красив пъзел. Затова и клубът ни се казва така - и картинката само се обогатява от това, че сме различни", разказва Илиян. Момчето добавя още: „С моя екип посещаваме училища, обществени места и служби и разговаряме с хората. Искаме да разберем какви са причините за социалното изключване и да се противопоставим на техните предразсъдъци и стереотипи. Но най-вече - помагаме на най-нуждаещите се хора в общността, даваме им практични съвети, действаме им като модели за подражание и им вдъхваме увереност и надежда, че промяната е възможна".
Илиян е убеден, че усилията му ще са от полза за останалите деца и младежи. „Само ако започнем взаимно да се ценим и да сътрудничим, можем да имаме реален шанс да променим живота си. За себе си знам, че съм се променил. Знам също така, че помагам на другите да развият потенциала си. Това искам да правя и занапред", завършва разказа си Илиян.
Екипът от „Търсачи на не/равенства" на Илиян е един от първите в страната и извършват ръководени и вдъхновени от младежите теренни проучвания, в които се установяват и документират прояви на дискриминация в общностите. Те представят събраните от тях доказателства пред професионалисти и сред други младежи, за да повишат информираността за изолацията на някои от най-маргинализираните деца и семейства и да покажат нуждата от реални действия, чрез които да се създават равноправни условия и справедливи шансове за всяко дете в България - без значение на пол, етнос, възраст, религия, способности, увреждания, социален статус.
Хората са родени , за да живеят и всички имат право на това. Това са думи, които са верни и доказани във времето. Всичко друго е проявление на егото . Но искам да попитам нещо милото момче , което се е насочило към прекрасна кауза. Аз съм учител в едно от тези училища, в които учат само роми . Имаме чудесни деца , но има и такива , които идват в училище , но не знаят защо са там . Те влизат в часовете само, за да тормозят и нарушават правилата . Искам да знам къде да потърся хора, които да защитят дискриминираните учители, които всекидневно са подложени на този тормоз . Ако направя забележка, или не дай Боже си позволя да накажа дете - веднага идват разярените родители и аз съм подложена на още тормоз . Къде учителят да потърси помощ . Кой мисли за дискриминацията на българския учител, особено в такива училища като нашето .
Всякаква форма на незаслужен тормоз и наслие, дори умишлено предизвикване и дразнене на друго човешко същество е неприятна и неоправдана. Това, че някой е куц, друг дебел, трети плешив или негър или индиец , пакистанец, друговерец, инвалид, аутист трябва да се приема от средностатистическите човечета спокойно. Но тъй като на голяма част от тези средностатистически човеченца душичките са осакатени, те търсят начин да забравят за този сакатлък изтъквайки видимите несъвършенства на онези, които ги имат. Несъвършенства? А кой каза, че да не си русокос, синеок, с големи циц ( например) или дълги крАци е несъвършенство, ако такъв, какъвто си нисък, кривокрак, плешив или негър се справяш по-добре с гаденето в открито море? Или ако ти дебелия, негър умееш да плуваш, благодарение на което ще оцелееш ако кораба тръгне да потъва на сред океана, а синеокия блондин ще изпусне въздуха за 1-2 минути? Кой го каза ,а?
Браво на Илиян!
.... екипът е един от първите .... _ _ _ Не е. Хелзинкският комитет съществува от десетилетия и подчинените му екипи непрекъснато събират, публикуват и докладват в Страсбург информация за дискриминация. Може би са от първите малолетни попълнения на комитета, заели се с това благородно начинание. А на тяхната информация може да се извади контра информация, която, ако не оправдава, обяснява причините за някои дискриминационни явления. По добре ще помогне на своите съплеменници, като убеди няколко от тях да ходят на училище, и не само да ходят, да им помогне с учебния материал, да ги приучи на хигиенни навици и да ги убеди да не крадат. На пет деца да помогне, това са пет бъдещи достойни граждани на България, и няма да им гледаме боята. И кой знаем може между тях да се окаже някой нов проф. Чирков или Иван Костов. Да ми прости Господ, че ги слагам заедно.