2/3 от българите днес се самоопределят като щастливи. Това показват данните от петата вълна на Европейското социално изследване (ЕСИ), което се провежда в 47 страни, цитирано от "24 часа".
За България програмен директор на Европейското социално проучване, което се провежда от 1981 г. през 9 години, е проф. Георги Фотев, директор на Центщаъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет. Изпълнител на проучването е социологическата агенция "Алфа рисърч". Интервюирани по домовете са анкетирани 1560 българи в периода 11 ноември 2017 - 9 януари 2018 г.
Кои са важните неща за българите
Като най-важни фактори за добрия живот българите посочват семейството (87,8%) и работата (63,3%), които са традиционно силни за страната. През 2018-а обаче нараства по важност и тежестта на свободното време - 36,8% го оценяват като "много важно" - за сравнение с 26,8% преди 10 години.
Промяна има и в нагласите във възпитанието на децата - трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са сред най-ценните добродетели с ръст от 3-4% за последното десетилетие.
Според експертите се наблюдава изместване на акцента върху спестовността, алтруизма и въображението, докато преди по-силно е била застъпена по-прагматичната нагласа "да подредиш собствения си двор".
Всеки втори българин се чувства "автор на живота си". Само преди 10 години такова нещо са заявявали 40% от анкетираните у нас. Един на петима иска отделният човек да се грижи сам за издръжката си, два пъти по-малко - 10% смятат, че отговорна за това трябва да е държавата.
За държавата и политиката
В изследването се отбелязва също така и рязка промяна в разбирането на основните цели на държавата. Към момента делът на убедените, че високият икономически ръст е нейна цел, е 74,2% спрямо 55,2% преди десетилетие. За сметка на това популистката опция "властта да слуша повече хората" пада двойно - от 24,1% на 11,2% сега.
Намаляват хората, които вярват, че на страната й трабва водач със силна, който да се оправя, "без да се занимаваме с избори", и оценяват това като много добра идея. Значително се е повишил и делът на оценяващите демокрацията като добра - общо 82% срещу 64% преди. На обратното мнение днес са 6% (срещу 16% преди).
На фона на високото доверие в демокрацията, значително по-ниско е доверието институциите като парламент, правителство и политически партии. Тези данни обаче се в вписват в европейската тенденция.
Особеното в България е, че доверието в съда и прокуратурата е ниско, а към ЕС е по-високо от това в национални политически институции. Парадоксално е, че доверието в съдебната система е относително равно на доверието в социалните медии.
"Търсенето" на правова държава и потребността от върховенство на правото се увеличава с 10%. За 80% от българите законът винаги трябва да се спазва. Анализаторите отбелязват, че за 30 години с около 30% нараства отхвърлянето на гратисчийството, неплащането на данъци, даването на подкуп на длъжностно лице.
Като парадоксални анализаторите оценяват данните, че само 8% биха участвали в протест. "Горд съм, че съм български гражданин", заявяват 84% от участниците в проучването, а 16% не споделят това мнение.
Анализаторите отбелязват, че за 30 г. с около 30% нараства отхвърлянето на гратисчийството, неплащането на данъци, даването на подкуп на длъжностно лице.
