Над 1500 души останаха блокирани на гръцкия остров Сирос, след като бомбена заплаха наложи проверка на круизния кораб "Краун Айрис" (Crown Iris), пътуващ към Израел. Неизвестно лице заявило, че към корпуса на плавателния съд е прикрепено взривно устройство, съобщиха гръцките власти, цитирани от Times of Israel.
Корабът, плаващ под панамски флаг и управляван от израелската компания Mano Maritime, е трябвало да отплава към Хайфа с 940 пътници и 597 членове на екипажа.
След получаването на заплахата гръцката брегова охрана започнала проверка на плавателния съд. В операцията участвали специално обучено куче за откриване на взривни вещества, частен водолаз и специализирано подразделение на бреговата охрана.
Проверката не открила подозрителни предмети или взривни устройства, съобщиха по-късно израелски медии. След приключването ѝ на пътниците и екипажа било разрешено да се върнат на борда, а корабът трябвало да продължи пътуването си.
Случаят бил обсъден и на най-високо ниво в израелските военноморски сили. Командващият ги вицеадмирал Еял Харел разговарял с представители на службите за сигурност Шин Бет и Мосад. Според военен източник разследването се провежда съвместно с гръцките служби за сигурност.
Пътник на кораба разказал пред израелското издание Israel Hayom как преминала евакуацията. Хората били свалени временно на брега и чакали разрешение да се върнат на борда. Екипажът им раздавал вода и столове, а възрастните хора и децата били настанени във фоайето на близък хотел, за да се стоплят.
"Като цяло хората тук запазват спокойствие. Изглежда, че някой е скучаел и е решил да изплаши пристанищните власти, вместо да си намери нещо по-добро за правене", коментирал пътникът.
Фалшиви бомбени заплахи и саботажи в Европа
Инцидентът със "Краун Айрис" е поредният случай на фалшива бомбена заплаха в Европа. По-рано във вторник най-малко седем полета на континента станаха обект на подобни сигнали, които предизвикаха смущения в работата на летищата. При проверките не били открити взривни устройства в нито един от засегнатите самолети.
Нито една държава не е отправила официални обвинения във връзка със заплахите. Те обаче идват на фона на твърдения на европейски представители, че Русия и Иран стоят зад хибридни атаки и саботажни действия. Москва и Техеран отричат да провеждат подобни кампании.
През тази седмица неидентифицирани хакери изключили хладилници и фризери в супермаркети в няколко европейски държави — още един случай, който засилва опасенията за координирани действия срещу критична инфраструктура.
Според някои експерти фалшивите бомбени заплахи може да са част от сходен модел на операции, чиято цел е да предизвикат смущения с минимални разходи и без извършителите лесно да бъдат установени.
"От железопътния транспорт до хранителната инфраструктура, както виждаме при хакнатите хладилници, и всякакви други операции - всичко това се вписва в представата за руски държавни структури, които искат да дестабилизират Европа", заяви Ерик Схаутен, ръководител на компанията за авиационна сигурност Dyami.
