Предложението на правителството за допълнително облагане на свръхпечалбите на банките може в крайна сметка да засегне и техните клиенти.
За това предупреди управителят на Българската народна банка Димитър Радев в позиция, посветена на ефектите от планираната данъчна мярка.
Министерството на финансите предлага през 2027 г. да бъде въведен еднократен данък от 33% върху определяните като свръхпечалби в няколко сектора, сред които банковият.
Според финансовото министерство мярката е насочена към сектори, които разпределят значителна част от печалбата си като дивиденти, вместо да я реинвестират в българската икономика.
От БНБ обаче предупреждават, че сметката не се изчерпва с допълнителните приходи, които държавата би получила.
Според Радев банковата печалба не е само доход за собствениците, а и един от основните източници, чрез които банките увеличават капитала си. Именно този капитал им позволява да отпускат кредити, да поемат риск и да разполагат с резерв при евентуална икономическа криза.
Затова допълнителният данък може да предизвика различни реакции от страна на банките. Те могат просто да намалят дивидентите си, но е възможно част от разхода да бъде прехвърлен и върху клиентите чрез цената и условията по кредитите, депозитите или по-строги изисквания при отпускане на заем.
Друг проблем според централната банка е избраният период, спрямо който ще се определя дали една печалба е извънредно висока.
Референтният период 2020-2025 г. включва пандемията, годините на изключително ниски лихви, инфлационния и енергийния шок, както и последвалата рязка промяна на лихвените условия.
БНБ подчертава също, че банковата система в България в момента е добре капитализирана, ликвидна и печеливша и не представя предложението като непосредствен риск за финансовата стабилност.
Спорът според Радев е друг - дали парите, които държавата ще получи от новия данък, ще компенсират евентуалните му по-широки последици за кредитирането, инвестициите и икономическия растеж.
Затова БНБ настоява преди окончателното решение да бъде направена оценка на въздействието върху кредитите, лихвите, инвестициите, растежа и цената, на която самата държава се финансира.
От финансовото министерство защитават различна логика. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че облагането е насочено към сектори, които са натрупали високи печалби, но вместо да ги реинвестират в България, ги разпределят към акционери и чуждестранни компании майки.
