Антегенните тестове няма да се приравнят към PCR, но е важно да се признават за положителен тест. Това заяви пред БНТ проф. Ива Христова, зам.-директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
"Има голяма разлика между антигенните тестове и PCR тестовете. PCR тестовете са много по-чувствителни и специфични, затова и бяха използвани като златен стандарт досега и бяха единствените, на които се разчиташе. Последното поколение антигенни тестове вече са с над 90% чувствителност, показват едно доста високо ниво, на което ние можем да се доверим", коментира проф. Христова.
Тя напомни, че в последния месец от Европейския център за профилактика и контрол на болестите имаше препоръка резултатите от последното поколение антигенни тестове да бъдат признавани за наличие на коронавирус, тъй като става въпрос за дифузно разпространение сред населението.
"Антигенните тестове са бързи лесни, много по-евтини, но е добре е да се правят от лекар, а не в домашни условия, тъй като при неправилно вземане на пробата, е възможно да дадат фалшив резултат", обясни още проф. Христова.
Затова, по думите ѝ, положителният резултат от антигенен тест, особено ако има и наличие на симптоми, трябва да се приема за доста надежден резултат за коронавирус.
Тя обясни още и начина, по който действат PCR тестовете - при тях първо се отделя РНК от пробата и това отнема повече от час, като след това отнема още няколко часа да се даде краен резултат, което и толкова забавя резултатите.
За сметка на това антигенният тест почива на реакция, която се появява в първите няколко минути и затова и резултатите са много по-бързи, обяснява още специалистът.
При всички случаи, след признаването на антигенните тестове статистката ще се повиши, но едва ли случаите ще са взривоопасно много, смята проф. Христова.
"Не се препоръчва хората сами да си правят тестове или ако ги правят, то да не им имат пълно доверие. С навлизането на антигенните тестове, все повече хора ще се тестват - не се страхуваме от броя, а от скритите случаи", коментира още тя.
Проф. Христова се застъпи и за по-строгите мерки, като според нея те определено дават резултат и трябва да продължат, ако искаме кривата на разпространението на вируса да тръгне надолу.
"Ваксината и да дойде скоро, тя ще иска време. Ще трябва да продължим да спазваме мерките", допълни още тя.
Относно списъците на желаещи да се ваксинират медици, които към момента са около 33%, проф. Христова сподели, че това число е малко. Тя прогнозира, че този дял ще нарасне до 50%.
"Ваксината ще иска време, за да може по-широко да се обхване населението. 30% от хората искат да се имунизират веднага, но има голяма група, която изчаква да види резултатите от САЩ и Великобритания, които вече са започнали имунизацията. Желаещите могат да скочат на 50%", коментира тя.
Смисълът от ваксиниране е огромен. От една страна, той е да спрем разпространението, но има смисъл и за конкретния човек - да го предпази от заболяването и да се живее по-нормално. Дори срокът на защита да е между 6 и 12 месеца, това си заслужава, категорична е проф. Христова.
