На 24 ноември Националният статистически институт изнесе поредния дял от данните след преброяването през 2021 г.
Новите инфографики обхващат социалната, етническата и религиозната принадлежност на населението в България. От НСИ припомнят, че тази статистика разчита само и единствено на отговорите, предоставени по време на преброяването.
- Етническо разпределение
84,6% или 5 118 494 от преброилите се заявяват, че се самоопределят като българи, което отбелязва леко намаление в сравнение с 2011 г. - с 0,2 процента.
Втората по численост етническа група според преброяването е турската. Като турци са се самоопределили 8,4% или 508 378 души. И тук има спад в относителния дял, защото при преброяването от 2011 г. процентите са били с 0,4 нагоре.
Трета е ромската етническа група с 4,4%. Това означава, че 266 720 от преброилите се са се определили като роми. Намалението е с 0,5 процента в сравнение с 2011 г.
79 006 души или 1,3% са се отбелязали в графата "Други" - арменци, руснаци, украинци, помаци, като помаците са най-големият дял тук.
При децата до 14-годишна възраст обаче картината е малко по-различна, защото там за българчета са се определили 78,7 на сто. 9 на сто са се причислили към турската етническа група, а 9,1 на сто - към ромската.
1,6% са посочили, че не желаят да отговорят на този въпрос.
- Майчин език
85,3 на сто - толкова от участниците в преброяването казват, че майчиният им език е български. Турският е майчин за 8,7%, а ромският - за 3,9%.
1,1% посочват, че майчиният им език е друг. 0,2% заявяват, че не могат да определят майчиния си език, 0,8% не желаят да отговорят на този въпрос.
- Кои етноси къде живеят и каква е заетостта им на пазара на труда?
Българският етнос според преброяване преобладава във всички области с изключение на Разград и Кърджали, където преобладава турското население. Концентрирани турски общности има и в Шумен, Силистра и Търговище.
Турската етническа група обаче, по данните на НСИ, е най-слабо засегната от урбанизацията и продължава да живее предимно в селата и по-малките населени места. Ромите остават равномерно разпределени в цялата страна, като най-голям е делът им в Сливен, Монтана, Шумен, Добрич и Ямбол.
Най-високата заетост на лица от 15 до 64 години е сред българското население - 66,8 на сто.
Най-нисък за тази възрастова група е процентът при ромската етническа група - 21,6%. Именно там е най-голяма и безработицата - 51,2% заявяват, че са безработни.
Сравнително висока е и безработицата при турското население - 20 на сто.
62,6 на сто от ромите между 15 и 29 години заявяват, че нито учат, нито работят. При турците този процент е 38 на сто, а при българите - 17,5 на сто.
- Вероизповедания
71,5% или 4 219 270 души са се самоопределили като християни. 97 процента от този дял се причисляват към православното християнство, а останалите 3 процента - към католицизъм, протестантство и арменско апостолическо християнство.
10,8% заявяват себе си като мюсюлмани, 1736 души са посочили, че принадлежат към еврейската религия. 6451 души заявяват, че изповядват различна от тези религия.
5,2% посочват, че нямат никакво вероизповедание. 4,4 на сто заявяват, че изпитват затруднения да заявят религията си, а 8 на сто - че не желаят да я споделят.
51,4% отбелязват, че са религиозни, като процентът на вярващите жени е по-голям от този на религиозните мъже.
