С любезното съдействие на 106 депутати палатките на плажа минават в графата „забранено от закона". Ако искате алтернативно лято, ще трябва да отидете или на къмпинг - с цялата условност на това понятие, или на 100 метра от брега (внимавайте с Дуранкулашкото езеро, много е близо до плажа и не става за спане), или просто в Гърция или Хърватия.
В истинския живот, когато се отказваш от нещо, обикновено имаш заместител, план Б или поне идея какво да правиш. В Народното събрание те оставят без изход и наричат това „опазване на природата".
Летувай невъзможно
Не броим бетонното all-incluse изживяване с фекални води, пясък от фасове, евтина скара и при късмет най-добрите хитове от 90-те. Но е факт, че къмпингите в България са малко, недостатъчно уредени са и в последните години посетителите им все по-гласно се оплакват от корупция и рекет.
Дивото къмпингуване е забранено в много държави, включително в Гърция и Хърватия, но туризмът на палатки / каравани / бунгала е много добре развит, следователно печеливш отрасъл.
Там летовниците не заграждат своята територия под наем, така че другите да не могат да преминат, „хигиена" не е дума, отнесена от вятъра, в баните има топла вода и местни мутри не изнудват шофьори от храстите за 10 лева „вход" по пътя към плажа.
Това не е просто лоша алтернатива. Никаква не е.
Ако Министерството на туризма имаше работеща стратегия за „природосъобразен туризъм", нямаше да допусне сивия сектор, произвола „нали-искаш-под-звездите-трай-и-плащай" и селската екзотика в къмпингите.
Държавата години наред е пасивен съзерцател на строителството на заведения, хотели и цели квартали върху дюни, а сега лицемерно приравнява вредата от тях с „вредата от палатките".
Иракли, Карадере и Корал остават диви, но вероятно много самотни този сезон. Опъването на палатка на 100 метра от брега не е толкова лесно, колкото си представят депутатите.
Затова, щом няма да има бетон, няма да има и хора.
