Вдъхновени от конкурса, обявен от Министерството на земеделието и храните, "Моето село преди и след ЕС" - част от проекта "Евросело 2012 по Програмата за развитие на селските райони", участваме в него.
Преди ЕС дълго време в моето село бабите и дядовците работеха за стотинки трудоден в ТКЗС-ата и АПК-ата.
После никъде не работеха, стояха си вкъщи - бабите копаеха в градините, а дядовците пиеха в хоремага.
После дядовците почнаха да мрат, а бабите взеха и по една коза или крава да гледат.
После бабите почнаха да продават нивите, дето им ги върнаха, като разтуриха ТКЗС-ата и АПК-ата, за да си купуват лекарства и да има какво да дадат на внуците.
После тия, дето купиха нивите, взеха пари от ЕС и почнаха да ги обработват и да сеят на тях предимно зърно, царевица, слънчоглед и рапица. Защото за тях дават субсидии пак от ЕС.
А субсидиите как ги уреждат, те си знаят - имат си канали.
После много къщи в селото почнаха да се опразват, а наследниците им ги продаваха на турци или помаци, които се заселваха тук, щото има земя за обработване.
После турците почнаха да продават на бабите и тук-там някой дядо, дето е останал в селото, прясно мляко и месо, като заколят някое шиле или теле. Бабите им продаваха яйца от много свободни кокошки.
После някоя от по-младите баби взе да гледа някоя от по-старите, за да вземе някой лев от програмата "Социален асистент", която се финансира с европейски пари.
После в центъра на селото сложиха нови пейки. Защото от старите някои ги откраднаха, други - изпочупиха и им взеха металните части. Затуй тия са циментирани.
Площадът пред кметството е наполовина с нови плочки, наполовина със стари, защото са откраднали уж част от палетите. После някой беше казал, че видял в съседно село пред четири къщи чисто нов тротоар с тия същите плочи. Къщите - все рода на кметицата.
Отстрани има табела, че центърът на селото е направен с пари на ЕС.
В библиотеката на селото, дето е в читалището, е паднал половината таван и е пълно с мухъл. То никой и не влиза, щото Христинка, библиотекарката, ходи, когато й е кеф и намери някой час свободен от прасетата, дето гледа. Иначе има табела с работно време.
Ходят до салона, който е пред библиотеката, щото има тенис маса. Там се събират, пият бира, пушат и играят.
Параклисът до селото, дето го направиха с европейски фирми пак некви хора от фирма на кметицата, протече и така си стои. А металната врата я откраднаха цигани за скрап.
В село през нощта никой не излиза, защото нощните лампи светят за икономия до полунощ. Който има куче, го пуска на свобода, а няколко млади, които вече са се напили, карат с пълна газ по улици и тротоари, колкото ги има.
Те това е мойто село.
