Безмилостните критики, отправяни към една легенда на Ливърпул през сезона, стремително се насочват към друга. И то с несъмнено основание.
Слабата форма на Мохамед Салах се обсъжда след всеки пореден мач, в който голмайсторът остава бледа сянка на себе си и не се запомня с нищо на терена, освен с някой пропуск.
Напоследък египтянинът загуби титулярното си място и тази мярка на мениджъра Арне Слот даже изглежда закъсняла.
Но при домакинството на Съндърланд в сряда, фокусът се измести от Салах към капитана Върджил ван Дайк - безспорния лидер на защитата и фигура без алтернатива в сегашния състав.
Ливърпул записа още един разочароващ резултат и стигна само до 1:1 на "Анфийлд". Трябва да се признае, че не беше далеч и от това да загуби.
А неадекватните действия на Ван Дайк при гола на гостите само затвърдиха неприятните впечатления от неговата форма, която спада вече месеци наред.
През лятото 34-годишният нидерландец и 33-годишният Салах подписаха бомбастични нови договори с клуба. И макар че е рисков ход да бъдат обвързвани с подобни суми играчи на тяхната възраст, в случая те си бяха извоювали признанието.
Двамата бяха феноменални при похода към титлата в дебютната кампания на Слот и щеше да е лудост да бъдат оставени да си тръгнат. Но встрани от досегашните им заслуги, оставаше въпросът дали са способни да изнесат още един сезон на такова невероятно ниво.
Неотдавна феновете празнуваха техните нови договори, но сега не могат да отрекат, че спадът при Салах и Ван Дайк е в тон с прогнозите на най-големите песимисти.
От самото начало на сезона, след хвърлените 450 млн. паунда за селекция, Ливърпул е твърде крехък в защита, а водещият централен защитник бързо загуби аурата си.
Капитанът видимо е неуверен, притеснява се да опитва да отнеме топката, отстъпва назад, а после ръкомаха и обвинява съотборниците си.
Проваленият трансфер на Марк Геи от Кристъл Палас означава и че няма кой да го замени, затова Слот е принуден да разчита на него във всеки мач и да се надява, че формата му някак ще се възвърне.
Естествено, изобщо не помагат всички останали недъзи в отбора около зоната на Ван Дайк.
Неговият партньор в отбрана Ибрахима Конате също е доста уязвим и досега върху него се прехвърляха повечето от критиките.
Новакът Милош Керкез пък не може да се адаптира на левия бек и вместо да решава проблемите, създава нови. Спад се наблюдава при почти всеки футболист в червено.
Ван Дайк има защо да отправя забележки към околните, но за гола на Съндърланд вчера никой не му е виновен.
Нидерландецът първо сгреши елементарно при подаването, а после страхливо отстъпи, обърна се настрани и подложи задните си части при удара на Шемсдин Талби.
Последвалият рикошет направи топката невъзможна за вратаря Алисон и резултатът беше открит.
Грешката нямаше да се обсъжда толкова, ако беше еднократен случай - но за толкова реномиран защитник като Ван Дайк, подобни неща започнаха да стават твърде често.
Съперниците взеха редовно да се възползват от навика му да се обръща с гръб към нападателите и да им предоставя цялото нужно пространство
Сякаш Върджил е загубил от повратливостта си и го осъзнава твърде добре, което го прави боязлив и го кара да се уповава повече на съотборниците.
Той вече не е властелин в своята зона, какъвто беше години наред, а се налага останалите да му помагат и да го покриват.
Статистиката показва отстъплението му в показатели като отнети топки и пресечени подавания, но тенденцията се вижда и с просто око.
И макар че би било глупаво Ван Дайк да бъде отписван и да се омаловажава класата му (същото важи и за Салах), явно в Ливърпул трябва да се съобразяват с новите обстоятелства.
Лидерът на отбраната се нуждае от повече сигурност около себе си и това може да предизвика по-мащабни промени в тима, за които Слот трябва да се замисли.
Промени са нужни и заради цялостното бледо представяне, което наложи използването на Ван Дайк като нападател в последните минути срещу Съндърланд.
Напоследък победите като тази над Уест Хем в неделя са по-скоро изключения на фона на посредствените и безидейни игри от страна на мърсисайдци.
И засега мениджърът не може да намери решение в нито един аспект.
Скъпите покупки като Александър Исак остават със скромен или направо никакъв принос, а ветераните са далеч от някогашните си стандарти.
Поне този път Флориан Вирц се прояви в 81-вата минута и спаси точката за своите, макар че изравнителното попадение беше записано като автогол на Норди Мукиеле.
За домакините имаше достатъчно време да се хвърлят напред и да сътворят един от знаковите си обрати, каквито "Анфийлд" е виждал толкова много пъти.
Но Ливърпул в момента не е като онзи от предните години.
Вместо да е пред вратата на гостите, късната драма настъпи в наказателното поле на Алисон, където Федерико Киеза трябваше да спира топката пред голлинията, за да запази равенството.
Още преди този мач Ливърпул беше изоставил надеждите за защита на титлата си, но е изправен и пред по-дълбоки въпроси за своето бъдеще.
Сезонът се очертава като преходен и в него една от задачите пред Слот е ясна - да обособи нов начин, по който отборът действа в дефанзивен план.
На Ван Дайк може и да не му остава много време на топ ниво.
Но докато продължава да бъде водещият защитник на отбора, има мисията да докаже, че още може да бъде полезен.
В противен случай, кампанията на Ливърпул заплашва да се превърне в катастрофа.
