Най-сетне Мохамед Салах направи нещо запомнящо се през този сезон.
Но за съжаление на Арне Слот и неговия все по-измъчен отбор, направеното от Салах беше извън терена и вместо да помогне за каквото и да е, усили допълнително напрежението върху всички на "Анфийлд".
Никой велик футболист не би искал да си го признае, но когато нещата, които казваш, са по-голяма новина от нещата, които правиш с топката, значи спортната ти сила отслабва.
А спортистите от калибъра на Салах често не могат да понесат своя спад и да приемат, че вече не са водещите фигури в състава си.
До този етап стигна и египтянинът, за да даде взривяващото си интервю след равенството 3:3 между Ливърпул и Лийдс.
На репортерите в Англия е добре известно, че Салах говори пред тях крайно рядко и откакто пристигна в английския футбол през 2017 г., го е правил единствено когато трябва да обслужи някакви свои лични интереси.
Така беше, когато преди година искаше да притисне клуба да му предложи щедър нов договор и затова оповести, че е по-близо до напускане, отколкото до оставане.
Тогава постигна целта си и получи точно каквото искаше - за да прибира днес към 400 хил. паунда седмична заплата.
Когато Ливърпул влезе в негативната си серия през новия сезон, Мохамед Салах не каза нито дума в подкрепа на отбора или треньора, но беше достатъчно да остане резерва в три мача, за да взриви клуба отвътре с удивителна тирада.
След двубоя с Лийдс, звездата се спря пред журналистите в микс зоната и над седем минути засипваше с критики Ливърпул и Слот, недоволен от факта, че е загубил титулярното си място.
Играчът се оплака, че го изкарват виновен за настъпилата криза, че вече няма никакви отношения с треньора и че е готов да се сбогува с феновете преди да отпътува за Купата на Африка.
Изказването му изглеждаше предварително подготвено, а не плод на емоционален изблик. И остана впечатлението, че той просто се възползва от поредния лош резултат, за да поведе личната си битка с мениджъра и ръководството.
Казвайки, че е "хвърлен под автобуса" и че някой иска той да поеме "цялата вина", Салах поразително напомни на Кристиано Роналдо от втория период на португалеца в Манчестър Юнайтед.
Преди три години Роналдо даде сходно интервю пред Пиърс Морган, след което просто нямаше как да продължи да бъде част от Юнайтед.
Тогава легендарният голмайстор заяви, че се чувства "предаден" от "червените дяволи" и коментира съсипаните отношения с мениджъра Ерик тен Хаг.
Явно Салах е решил да следва същия сценарий и най-вероятно думите му ще доведат до същите последици - а отдавна знаем, че саудитската Про лига очаква и него с отворени обятия.
Освен че ще предизвика трансфер обаче, египтянинът ще остави и доста срамно петно върху славното си наследство като легенда на "Анфийлд".
Естествено, че той няма как да е единствен виновник за случващото се в Ливърпул, но по никакъв начин не показа, че осъзнава колко е паднало нивото му.
През този сезон Салах е все по-безлична фигура и отбеляза само пет гола в 19 мача, а Слот му даде предостатъчно време да намери себе си, преди да го извади от титулярите.
Нидерландският треньор се мъчи да намери някаква работеща формула и е в режим да спасява поста си само половин година след като донесе титлата на мърсисайдци.
В търсене на верния път, Слот вече пробва да остави на пейката скъпоструващите нови попълнения Флориан Вирц, Александър Исак и Юго Екитике, но нещата продължават да не се получават.
Логично дойде редът и на Салах да отстъпи мястото си.
Но в своето егоцентрично и невероятно самонадеяно интервю, суперзвездата стигна дотам да заяви, че счита мястото си на терена за задължително.
"Не се боря за моето място всеки ден, защото съм си го извоювал. Не съм по-голям от клуба, не съм по-голям от нищо. Но съм го извоювал", отсече той и няколко пъти напомни колко много е допринасял в миналото.
Салах очевидно е забравил как работи професионалният спорт, в който трябва да отговаряш на определени стандарти тук и сега, независимо от миналите заслуги.
А той взе да губи формата си доста отдавна, още в края на миналия сезон.
Макар че започна предната кампания по изключителен начин и с головете и асистенциите си реши рано-рано борбата в полза на Ливърпул, после вкара само 4 пъти в последните си 14 мача от 2024/25.
Така че общо за последните 33 срещи има скромните за неговите стандарти и претенции 9 гола от края на февруари до днес.
Когато Слот реши да го остави на скамейката, решението беше посрещнато с масово одобрение и даже беше счетено за закъсняло.
И макар че проблемите на "червените" все още са налице, без Салах се забелязва известно подобрение в играта, а и в резултатите. След три поредни загуби с него в стартовите 11, без него бяха записани една победа и две равенства.
И не можем да сочим само головата му форма като причина да бъде пратен на пейката.
Неговата игра в защита никога не е била силната му страна, но преди другите нападатели като Луис Диас, Дарвин Нунес и покойния Диого Жота компенсираха с много тичане и раздаване, за да може той да си почива при пресата.
Само че Исак и Вирц все още не успяват да се доближат до дефанзивния принос на своите предшественици и недостатъците на Салах станаха по-видими.
Съперниците започнаха редовно да използват пространствата, оставяни по фланга на египтянина, и неговата пасивност беше основна причина за голове, допуснати при загубите от Нотингам Форест, Челси и ПСВ Айндховен.
Историята на Роналдо в Юнайтед беше доста подобна и когато головете му спряха да валят, Кристиано се превърна в слабото звено на отбора.
С обявяването на своята лична война, Мохамед Салах сякаш цели да предизвика ръководството да се откаже от Слот.
Но колкото и застрашена да е позицията на мениджъра, ще е изненадващо, ако шефовете решат да клекнат пред залязващ играч, който ще навърши 34 години през лятото.
Всъщност Египетския крал, както го наричат феновете, никога нямаше да загуби своето място на терена, ако беше близо до най-доброто си ниво.
Досегашните му постижения са му гарантирали статута на легенда, но настоящата му форма е причина той да бъде третиран като всички останали.
Оттук нататък на шефовете им предстоят трудни решения, но изглежда Салах е близо до края на престоя си в Ливърпул.
И тъжното е, че избра да се отправи към изхода със скандал, вместо с професионализъм, който да приляга на всичките му постижения през годините.
