В очевидно добро настроение, поради факта, че е преизбран за лидер на собствената си партия и окуражен от невиждания от тоталитарно време резултат от почти 94% подкрепа на членовете на АБВ, Георги Първанов отвори торбата с шегите.
Повечето от тях, както обикновено, не са смешни. Не са смешни, защото знаем как свърша вицът.
Не отива на човек, чиято партия има не особено стабилни позиции в настоящото управление, да коментира работата на останалите министри с величието на примадона и епитети като "слаб", "вреден" и "безпомощен".
А точно това направи в неделя Георги Първанов, след като първа част от шоуто му, озаглавена "Аз приключвам с политиката" завърши с ... оставане в политиката, естествено.
Първанов се опита да "ръфне" именно министрите, които не са симпатични на русофилската агентура и бившите разузнавачи - контингент, който предано подкрепя Първанов - къде по другарски, къде по приятелски.
Нападението на лидера на АБВ е там, където кабинетът е най-уязвим откъм граждански симпатии, а именно в политиката си относно Русия.
Действително подкрепата на 10 748 членове на АБВ може да изглежда достатъчна причина за сериозно самочувствие, но фактът, че партията на Първанов участва в коалиционния кабинет само с един министър, пък бил той и свършил работа за шестима (пак по заучени фрази от конгреса), някак не дава достатъчно основание за изхвърляния.
Плашене с оставка, плашене с напускане на коалицията, критика и сочене на дефекти и дори настояване за отстраняване на министри, които пречат на "националния интерес" - в тези приказки Георги Първанов е много силен, най-вече когато на хоризонта се задават местни избори.
Есента е на една ръка разстояние, а предизборната тактика на АБВ не е изненадваща - бой по кабинета, ама не по целия, а най-вече по коалиционните партньори. Защото властта е сладка и никой не се отказа от нея заради някололко хипотетични кмета или общински съветници.
А за премиера Борисов това е добре-дошло - докато АБВ и Рефроматорският блок се дърлят, той ще е в ролята ту на доброто, ту на лошото ченге.
Шоуто е гарантирано, но не и "националният интерес", както обича да казва Първанов.
