Дългият път надолу

Черни облаци се събират над главата на американския президент Доналд Тръмп. Присъдите по 8 обвинения в данъчни и банкови измами на бившия шеф на предизборната му кампания Пол Манфорт, както и признаването за виновен отново по 8 обвинения за бившия му личен адвокат Майкъл Коен определено удрят по реномето на Тръмп.

И то удрят все по-близко до него самия. Поведението му е такова, че вече се приема за напълно нормално той да предизвиква след себе си скандал след скандал, да вбесява медиите, да бъде архивраг за развлекателната индустрия, а личността му да бъде разделителен фактор за американците.

Последните събития обаче правят нещата значително по-сериозни. Най-малкото защото в един момент се оказва, че или президентът е в сърцето на големи схеми, или просто е толкова зле в определянето на хората в близкия си екип, че не може дори да заподозре, че те участват в незаконни дела.

И ако присъдите на Манфорт до голяма степен засягат неща, които са се случили преди влизането му в предизборния щаб на американския президент, то Коен, който се кълнеше, че дори би поел и куршум в името на Тръмп, сега може да нанесе доста груб удар по президента.

Неговите показания, че е получил нареждане от "кандидат за изборна длъжност" да изпълни част от нещата, за които е обвинен, непряко посочват държавния глава като подстрекател към федерално престъпление. Много по-пряко обаче беше обвинението от адвоката на Коен Лари Дейвис.

"Днес клиентът ми се изправи и свидетелства под клетва, че Доналд Тръмп му е наредил да извърши престъпление като направи плащания на две жени с основната цел да повлияе изборите. Ако тези плащания са престъпление за Майкъл Коен, тогава защо да не бъдат за Доналд Тръмп", коментира Дейвис.

Разбира се, към момента президентът не може да бъде съден, нито да му се повдигат обвинения, още по-малко за подобни схеми. Той е все пак държавният глава на САЩ и се ползва с имунитет спрямо такива дела. Истинската заплаха за него е опцията да се започне процедура по импийчмънт заради "извършени тежки престъпления".

Досега за импийчмънт само се говореше и то във връзка с евентуалната руска намеса в президентските избори, спечелени от кандидата на републиканците.

Истината обаче е, че ако Доналд Тръмп въобще бъде достигнат процедура по отстраняване от президентския пост, не руската намеса или обвиненията, че е подвластен на Кремъл ще са нещото, което ще го бутне.

Те са твърде гръмки и мощни, за да има наистина опасност да достигнат до него самия. До близкото му обкръжение - да, възможно е, но до върха на пирамидата - едва ли.

Не, далеч по-вероятно е ако Тръмп тръгне да пада, причината да е в някое малко камъче по пътя - дали укриване на данъци, дали банкови измами, или подобно лятна буря Сторми и зайчето на Playboy Карън Макдугъл и парите, които са получили от Майкъл Коен, да са факторът, който би му коствал поста.

Та нима "недосегаемият" Ал Капоне не беше прибран именно за неплатени данъци. И именно данъчните измами не са "взимали главата" на редица иначе могъщи хора в Америка.

Междувременно Бил Клинтън от горчив личен опит може да каже как заигравките с една стажантка и да излъжеш за тях пред медиите, могат за малко да ти излязат през носа, отнемайки ти президентския пост. При това Клинтън се радваше на далеч по-голямо одобрение, отколкото Тръмп в момента.

Но каквито и да са потенциалните прегрешения на американския президент, те са от второстепенна важност за една евентуална процедура по импийчмънт. Много по-солидна роля тук играе партийното разпределение в Конгреса. А към момента и двете му камари се държат от републиканците.

Дори след междинните избори, за които се прогнозира, че може да обърнат статуквото, на демократите пак ще са им необходими гласовете на поне част от републиканците, за да отстранят наистина Тръмп от Белия дом.

И именно тук е важният въпрос - биха ли били склонни републиканците (или поне някаква част от тях) да жертват президента от своята партия, върху когото нямат почти никакъв контрол, давайки път на по-утвърден партиец като Майк Пенс, или не биха понесли мащабния удар от публичното унижение на първия импийчмънт на американски държавен глава в историята да носи цветовете именно на републиканците.

Това не е нещо невъзможно, особено след срещата на Тръмп с руския президент Владимир Путин, след която атаки и тежки обвинения срещу него заваляха и от страна на републиканците. Дали обаче подобно нещо би се повторило при една потенциална процедура по импийчмънт?

Това е вече много по-спорен момент, който партийните стратези на републиканците трябва да обмислят много внимателно, особено на фона на следващите президентски избори, които очакват САЩ през 2020 г.

Дотогава Тръмп ще продължи да е този разделящ американците фактор, който насъсква крайните електорати и от двете страни на барикадата. А скандалите ще продължат да валят един след друг.