Хвърчат оставки, падат министерски и зам.-министерски глави, докато ГЕРБ се опитват да убедят всички, че в цялата тази работа с апартаментите няма нищо нередно и всичко това е просто част от задаващата се предизборна борба и черен PR.
Че избори идват и ще се готвим за поредната богата и пребогата порция от кирливи ризи, си е напълно така. Но да се приписва целият този скандал на опозицията звучи несериозно.
Най-малкото, ако всичко това идваше от БСП, вече щяхме да сме станали свидетели на още една драматична пресконференция с Елена Йончева начело.
На социалистите обаче не им е и нужно да раздухват скандала, защото с поведението си ГЕРБ сами се справят достатъчно добре. В цялата тази каша от информация, мнения, позиции и декларации, изглежда, че от управляващата партия тотално са изпуснали юздите на ситуацията.
По начало кризисната им комуникация най-често се изчерпва до 3 основни стратегии: 1) публична защита за конкретния човек, за когото се казва, че е сгазил лука, и изтъкване на висшите му морални ценности; 2) обвиняване на опозицията, че клати стабилността и разваля имиджа на България; или 3) бушонът гърми в името на общата стабилност и на негово място идва нов.
Досега успяхме да видим и трите в действие. Нито едно от тях обаче не изглежда да сработва. Дори напротив - хвърлените оставки само дават причина на опозицията да се възползва от създалата се ситуация, виждайки "следи от кръв" във водата малко преди избори.
Партията на Борисов в рамките на последния мандат преживя множество скандали, но този успя да удари наистина близо до самото сърце на партията - зам.-председателя Цветан Цветанов.
Бойко Борисов може да е лицето на партията, но Цветанов играе ролята на нейния гръбнак и кръвоносни съдове. Той е човекът, който държи структурите в ред, урежда предизборните кампании и раздава командите за общи действия.
Затова и този скандал разклати така устоите на партията, че принуди Борисов с лека ръка да жертва едно от най-знаковите лица на партията си и човек на ключов пост в кабинета - Цецка Цачева. Това обаче не слага точка на слуховете, че оставка от парламента е съдбата и на Цветанов (въпреки че в ГЕРБ ги отричат).
Подобен развой на събитията има потенциала да задейства верига от събития, които да ударят жестоко партията. Дори Цветанов да запази поста си на председател на предизборния щаб, една негова оставка безспорно ще го дискредитира в очите на избирателите. Освен това ще даде послание за разцепление вътре в самата ГЕРБ, засилвайки само вече съществуващите слухове по темата.
А за един човек с накърнен и разклатен имидж ще е доста по-трудно да стяга партийните редици за жестока изборна борба. Отделно от това, този накърнен имидж безспорно ще отблъсне допълнително избирателите (които досега не са си казали, че и тук "всички са маскари").
Дали обаче Цветанов в крайна сметка ще подава оставка като депутат, ще се види на заседанието на изпълнителния съвет на ГЕРБ. Междувременно част от структурите вече се опитаха да организират една кампания за публичната му защита. Подобен ход би имал ефект, единствено ако е масов и демонстрира обединение зад гърба на зам.-председателя.
Реалният резултат обаче е една вяла кампания в социалните мрежи под надслов "Цветанов е невинен" и няколко сервилни позиции на лидерката на ГЕРБ-жени, ГЕРБ-Благоевград и на кмета на община Белица, които по-скоро постигнаха обратен на желания резултат.
Най-големият минус за ГЕРБ от цялата ситуация обаче продължава да е отсъствието на самия Цветанов.
Видя се, че максимата "Далеч от очите, далеч от сърцето" тук в никакъв случай не работи и заминаването му на важна няколкодневна среща в САЩ допълнително наля още масло в огъня. А добавката от страна на Томислав Дончев и неговото изказване в стила на "Цветане, кажи си" само засилиха този ефект.
Но истината, че Дончев в случая е прав. И ако ГЕРБ искат този скандал да не потопи още повече бъдещата им кампания за евроизборите, Цветан Цветанов е човекът, който трябва да се изправи пред всички въпроси на медиите и да им отговори. За предпочитане честно.
