"Още пазим тръбите за Южен поток", така Бойко Борисов увери Владимир Путин, докато търсеха решение на проблема АЕЦ "Белене". Самата АЕЦ, чиито реактори ще трябва да получим и платим, пък може отново да се строи. Това стана ясно от думите на премиера, само седмица след като с гръцкия му колега Ципрас заговориха за рестарт на третия проект от Големия шлем на Първанов - Бургас - Александруполис.
Ако партията на бившия държавен глава не бе напуснала правителството преди няколко месеца, щяхме да сме убедени, че дългата ръка на Първанов има поне няколко пръста в тази работа. Сега обаче ситуацията е друга. Завоят на Борисов към Русия е чисто стратегически за запазване на властта. И реакцията на русофилските тролове и медии в последните дни го доказва.
Всички на руска хранилка у нас изведнъж се уплашиха, че премиерът с едно движение ги измести от топлата връзка с Москва и дори стигнаха до там да обвиняват руските медии в пропаганда и да обявяват АЕЦ "Белене" за провален проект.
Когато руски трол го удари почти на русофобия, значи ситуацията е динамична.
Различни лица в ГЕРБ вече подготвят Олимпиадата по носене на "от девет кладенеца вода", която ще се състои наесен, за да обясни все по-вероятната кандидатура на Борисов за Дондуков 2. Изказванията за "силна фигура", статиите за "нужда от генерали" и опорните точки за "само Борисов може да помогне на ЕС да се справи с турския въпрос и гръцката криза" вече текат от телевизията, радиото, вестниците и социалните мрежи.
Пред Борисов и ГЕРБ обаче има един малък проблем. Докато в дясно партньорството между ГЕРБ и РБ се разми измежду коалиционно управление и опозиционност, в партията противопоставянето по оста Цветанов и ПГ - правителство е все по-очевидна, а единството на реформаторите е мисия невъзможна, левицата заедно с "патриотите" няма проблем да се събере под знамената за броени дни, щом замирише на избори или пари. А в случая става въпрос и за двете.
За Борисов, който винаги се е опитвал да бъде балансьор във външната политика, лек завой към Русия по всяко време не е никакъв проблем. Още повече, когато Ердоган рязко зави към Москва, един от вероятните президенти на САЩ няма проблем да "обича" Путин, а водещи европейски политици говорят за сдобряване с Русия (сред които бившият френски президент Саркози, германският външен министър Щайнмайер и вицеканцлерът Габриел).
А под затопляне на отношенията с Русия у нас се разбира нови руски енергийни проекти, около които да се разпределят едни пари, да се направят няколко първи копки и тържествени откривания и след около 6 месеца проектът да бъде отново замразен или от българска страна, защото "Брюксел каза така", или от руска, защото Русия има "любов", но няма пари за инвестиране у нас.
В този период обаче определени кръгове ще разпределят консултантски договори, Борисов ще получи преливане на малко русофилски гласове за предстоящите избори и стабилността ще бъде спасена. А след това пак ще замразим проектите и ще си говорим за еврофондове, метро, магистрали и "онези, които са похарчили ... милиарда за АЕЦ Белене". Това, заедно със спечелването на изборите, би поуспокоило нещата вътре в партията за поне още година.
Реформаторския блок от своя страна тихичко ще си работи по програмата - кой по председателството на ЕС, кой - по подкрепата за демокрацията в Турция, кой по партийните назначения. Свежите пари пък гарантират неутралността на ДПС.
А опозицията? Опозицията пише манифести, призиви и пътеписи от ваканцията. Защото е август и алтернативата на статуквото е или на море, или на планина, или на кемпер по пътищата на Европа.
Какви биха били последиците от поредицата Борисов-президент - успешен референдум за мажоритарно гласуване - нови избори, този път мажоритарни, ще го мислим наесен. Най-опасните неща винаги идват, след като народът реши да покаже среден пръст на политическата класа. Британците са последното доказателство за това.
