Ако покажете на дете банан, то ще види банан. За възрастните не е толкова сигурно - много думи вече са придобили своето „мръсно" значение в света.
България обаче е по-особено място, в което с всеки изминал ден нови и нови думички се превръщат в омразни.
Вече дори не можеш да говориш за вяра, религия, ценности, без да те изгледат с насмешка.
Да вземем например думата "демокрация". Преди да кажете какво ви е отнела и колко по-хубаво е било по бай Тошово време, отидете в Северна Корея на екскурзия. После се разходете до Париж, Рим или Лондон да видите "колко е лошо". Ако продължите да копнеете за времето бай Тошово, запишете се в Корейската работническа партия.
Партия също не е мръсна дума. Стига да е в множествено число. Това, че не ви харесват БСП, СДС, ГЕРБ или ДПС не означава, че партийният модел е изчерпан. Партиите винаги са били и си остават най-лесния начин за участието на гражданите в управлението на страната.
Това с референдумите се оказа голяма заблуда, въпреки че "референдум" също не е мръсна дума. В Швейцария например си функционират съвсем нормално. Е, и там понякога не са доволни от резултатите. Например след отхвърлянето на членството в ЕС, тогавашният президент на страната каза, че референдуми трябва да се правят само по въпроси от типа на "от коя страна на реката да минава пътя".
Мръсни думи не са и дясно, ляво, либерално, консервативно и център... Ако залепите етикет на развалена стока, етикетът няма вина, че стоката не струва. На етикет Путин е десен, Чавес - ляв, Ердоган - консерватор, а Доган - либерал. Но както казахме, когато стоката е развалена, не е виновен етикетът.
Реформа също не е мръсна дума. Още повече, че реформите на Прехода така и не се случиха, от където идват повечето проблеми днес. Празното говорене за реформи е друга бира. Празното говорене по принцип.
И "патриотизъм" не е мръсна дума, стига обаче да уточним какво разбираме под това понятие. Татуировка на Левски не е патриотизъм, биенето в гърдите "Булгар, булгар" - също. Познаването на историята без преиначаване обаче е. "История" също не е мръсна дума. Но е важно да я познаваме и да се учим от грешките, не само да сънуваме трите морета.
Дори политиката не е мръсна дума. Мръсни са действията на част от участващите в нея. Всички положителни неща в държавата обаче също са продукт на същата тази политика.
И ако продължим нататък - журналистиката не е мръсна работа. Поне истинската такава. Отсъствието й води до блатното състояние, в което се намира не само нашата държава. Нито вестниците, нито радиото, нито телевизията са мръсни, поне по дефиниция. Това, в което са се превърнали, и причините да се стигне дотук, водят до разговора "кокошката или яйцето" - публиката ли получава това, което иска или просто гледа това, което ѝ предлагат. Същото важи за музиката, киното, театъра... Дори и за Евровизия.
И като казахме Евровизия - Европа, Русия, САЩ, дори Турция сами по себе си не трябва да се превръщат в омразни думи. Освен ако не искаме и "България" да звучи като мръсна дума.
Обобщаването за различните професии в отрицателен смисъл също не върши услуга на никого, без значение дали говорим за учителите, лекарите или администрацията. Защото никога не знаем кога ще имаме нужда от същите тези хора. Или дали няма да попаднем на тяхно място след време.
А бананите - тях вече ги има навсякъде и то не само по Коледа. Каквото и да си представяте като ви покажат банан.
