"Като взехме предвид... основавайки се на... отчитаме с отговорност... сме уверени в... се ангажираме да следваме следните принципи... приехме да обединим своите усилия за създаване на проевропейско реформаторско правителство за стабилно развитие на България и за осигуряване на парламентарно мнозинство, което да подкрепя политиките, провеждани от това правителство".
Ето така започваше коалиционното споразумение, което скрепи коалицията 2+2 в съюз нерушим.
Някъде там, между увереното отчитане на усилното отговорно обединение стояха думи като "предвидимо и добро управление", "демократичност", "реформи", "честност и отговорност към гражданите".
Някъде там имаше и ангажимент, че до края на годината ще има ясен план за управление, който да уплътни със съдържание Новия обществен договор, който обещаваше "да направи България добро място за живеене".
Какво обаче се случи от клетвата на 7 ноември досега? Съюзът нерушим се оказа понтон за лесен абордаж на "плаващи мнозинства". Кабинетът "преноси" с повече от месец управленския си план, който тепърва ще минава през четворна партийна редакция.
Правителството, дошло като алтернатива на "свредела на нестабилност", се обзаведе с 8,1 млрд. лева нов държавен дълг и нулеви гаранции за дълголетие.
На принципа на "Златния телец" - "от нас идеите, от вас бензина".
Междувременно вторият стълб на пенсионната система беше взривен от раз, а истинската социална реформа беше отложена за светлото бъдеще. БДЖ пое поредната доза държавно плацебо под формата на 40 млн. лева, за да продължи да генерира загуби и корупция. Знакови фигури с ключова отговорност за батака в държавата останаха по позициите си, докато административната реформа се ограничи до "преструктуриране".
Всички смислени идеи за реформа зациклят от синдикален лобизъм, вътрешнокоалиционни блокажи и тънки сметки за укротяване на опърничавия електорат преди местните избори.
Има нещо силно символично във факта, че 100-те дни на кабинета Борисов-2 изтичат на 14 февруари.
Денят на влюбените ще е Денят на истината за реформаторските планове на кабинета.
Наполеоновият толеранс на властта още не е минал, но меденият месец отдавна свърши. А от обещанията за реформи останаха само добрите намерения - и кавичките.
