„Налице е преекспониране по темата и фиксирането върху лична драма, а множеството включвания от мястото на инцидента и от болницата както и поредицата интервюта създават впечатление, че се спекулира с една човешка трагедия и че са преминати границите на етичните норми."
Това е позицията на СЕМ за отразяването на случилото се с гимнастичката Цветелина Стоянова от страна на bTV и Nova. Позицията не е изненада, въпреки че с нея не може да се върне времето назад преди потока от „Шок и ужас", който се изля през телевизионните екрани.
Жертвата беше виктимизирана втори път. Близките й също - жертви на случилото се и жертви на медиите едновременно.
Всъщност позицията на СЕМ е универсална - може да се приложи и към редица други случаи. Към унизителното интервю на Сашо Диков с родителите на убито момиче от Велико Търново, които получиха в ефир „поща от отвъдното". Към тригодишното дете, което беше пребито в София, докато медиите разнищваха личния живот на майка му, директно от градинката пред блока. Можем да се върнем и още малко назад с убитата в Борисовата градина Яна, която посмъртно се оказа обкичена с различни обидни квалификации, преди да бъде идентифицирана като жертва.
Пребити хора, жертви на инциденти, битови спорове, семейни скандали - медиите винаги сме там, готови да се ровим до най-дълбокото. Особено през лятото.
Топлото време върви с отпуски, почивки, по-малко време пред телевизора, лятна ваканция за депутатите, по-малко събития в публичния живот и...по-нисък рейтинг. Липсата на фантазия се компенсира с кръв и агресия.
Изгледайте вечерния информационен блок на телевизиите. Отворете произволен новинарски сайт - пребит мъж, изчезнало дете, удавници, катастрофи (задължително придружени от близък кадър на смачканата като картонена кутийка кола), убийство, самоубийство.
След тях идват „новините" за катерици, които преследват жени в паркове, котки, които се прибират в дома си след месеци изгнаничество или малки таланти, покорили социалните мрежи.
През лятото медиите съвсем забравят бъдат медии. Те прегръщат още по-силно същността си на лешояди, които от време на време се умиляват от котки. Единственото, което не се променя спрямо сезона, е въпросът „как се чувствате?" след поредната трагедия.
*Така обикновено започва репортерското включване от мястото на инцидента.
Ами, Кафето и вие сте същата стока. Гърмите без нужда /"дете удари с прът друго дете в Смолян....бля, бля/, а мълчите оглушително, когато дете е починало по най-нелеп начин под носа ви, в центъра на София. А сега познайте, в чия клиника?!?
Заглавия от в-к "24 ша ша": "Мечка изяде кмет!" "Самолет блъсна влак! Глави хвърчаха." "Майка удуши 2-годишното си дете и скочи от 7-мия етаж!"
То да е само през лятото... Трупоброенето е целогодишно занимание на всички медии - ТВ, сайтове, вестници. Ако случайно в България никой не е умрял, ни се показват драми и трагедии от къде ли не, от Тамбукту до Танганайка, да не би да ни се размине случайно един ден без труп. Ето, като отвориш сайта първата новина е "Четирима българи загинаха в Гърция". Ами, Бог да ги прости, съчувствам на близките им, но защо смятате, че трябва да сме информирани за това? Какво като научим за тази трагедия?