Среден пръст за Апостола (снимки) - ако не сте попадали на тези новини във Facebook, по-добре. Но по-вероятно е да сте, защото вълната от изображения и възмущение заля в последните дни социалните мрежи с присъщите за подобни случаи пламенни коментари срещу ромите, турците и всички български граждани от различен етнос. Всъщност този сюжет никак не е нов.
В началото на 2013-та фотоси на ученици, които бяха заснети в неприлични пози под портретите на Ботев, Левски и цар Симеон, обществото реагира очаквано - с цъкане на език и възмутено размахване на показалец.
Тези дни на мода са няколко ученички, показващи среден пръст на паметник на Левски, а пред съда застана мъж, чиято снимка с насочен към паметник на Апостола в Бургас среден пръст беше разпространена във Facebook (а се оказа, че дори не е нова).
Всички тези случаи са обединени основно от това, че се развиват в конкретен политически момент.
Също както скандала с незаконните ромски постройки в Гърмен се появи, за да нагнети „етническо напрежение" не в Гърмен, а в настроенията на изкушения зрител, който се информира от телевизията за всичко наоколо и съответно - решава за кого да гласува на местния вот през есента. Напрежението в Розино миналата година предшестваше парламентарните избори, трагедията в Катуница - местния вот през 2011 година.
И като стана дума за етническо напрежение, някой знае ли с какво се занимава Цветелин Кънчев, когато не се появява около избори в телевизионни студиа?
Ако темата не бъде парламентарно подхвърлена, се разгаря по места, дава се на медиите, а все един от трите канала ще я предаде до целевата аудитория.
Както обикновено, когато бъде поставена определена политическа цел, се намира средство, с което обществото да бъде впрегнато да я изпълнява. И сюжетът се повтаря непрекъснато през интервал от време, който се влияе от честотата на избори или други партийни противопоставяния. В главните роли винаги са едни и същи лица, които да отстояват „поляризиращите се" позиции, а обществото е в ролята не на зрител, а на участник в театър за идиоти, в който като в старогръцки епос припява в хор на сцената онова, което друг е задал като тема.
Има обаче и друга гледна точка: Хубаво е, че поне преди избори някой си прави труда да покаже по телевизията настроението на "народонаселението". Защото макар някой да "промотира" тези събития в момента, те не са се появили от нищото, не са билисъздадени, от този, който ги популяризира в момента. Настроенията, които довеждат до тези събития са съществували и преди това. Нередностите, които предизвикват тези настроения съществуват от години. Тези нередности не са дело на политическия PR, нали? Преди избори и само преди избори, някой се сеща, че може да е в негов интерес да даде гласност на нещата, които занимават /и измъчват/ "народа". Ами виждаш ли Мирославе, те затова са изборите, зада се даде, поне отвреме-навреме, гласност на народа. Значи няма нещо нередно в това и подобни неща съвпадат в общ план с целта и смисъла на изборите - даване гласност на народа . А има ли нещо отнещата, които си изброил - Гърмрн, Розино, Катуница, което да не е съществувало като реален проблем /преди да му бъде дадена гласност заради наближаващите избори/? Ти би ли предпочел обратното - дори и преди избори да не се дава гласност на проблемите в държавата? И да, съвсем естествено е, тази гласност да се дава/подпомага предимно от тези, които са противници на настоящото управление - което и да е то - това е част от демокрацията драги ми Мирославе. Трябва да свикваме с това, че противниците на настоящото управление ще експонират /и преекспонират/ неговите грешки. Това е механизъм за регулиране на управлението в демократичната държава. Това кара въпросното управление да се стреми да решава справедливо тези проблеми. Всъщност единствената нередност свързана с това е, че в България то се случва твърде рядко - само преди избори и то понякога. Затова се и появяват статии като твоята, критикуващи това, че някой се възползва от наближаващите избори зада огласява проблемите в държавата ни. Защото не е постоянно и не сме свикнали, струва ни се странно и дори нередно.
Pepe, само дето огласяването е хубаво нещо, но далеч не е достатъчно, нужно е и решаване на тези проблеми. А политиците и слугинажа им - журналистите, ги огласяват точно и само преди избори, за да се възползват от съществуването им за постигане да предизборните си цели. Тези проблеми не са от днес или от вчера, даже от миналата година не са, ама никой не си е мръднал пръста да ги реши. Така че е толкова лицемерно да използваш по този начин наболели въпроси за лична изгода, че чак е перверзно. И точно тези дума изниква в съзнанието ми като чуя или чета за политици и делата им. Мисля, че това се е опитал да каже драгият ти Мирослав и аз мисля, че е прав.
Ами и аз това казвам - че ги има и съществуват често с години. Само дето смятам, че след като държавата я мързи да си размърда д.-то зада ги реши /с години/, няма нищо перверзно в това да се огласяват - около избори и не само. /И докато "огласяването" е работа на журналистите, "решаването" не е./ Ако някой има проблем с огласяването на проблемите /от журналистите и/или опозицията/ покрай избори, тогава наместо да се оплаква от това, може да вложи повече старание в решаването на самите проблеми. Ако не друго, сигурен съм, че "народа" може да оцени поне искреното старание...
Напълно съм съгласен с коментарите и на Пепе и на Пикси. Ето и една от темите, която може да обедини "народа".