Казусът с паветата на „Дондуков" е толкова трогателен, че е трудно да се опише без емоции. Дебатът за „павето - паметник на културата" е една от онези теми на необяснимо „гражданско настръхване", което отказва да обработва логически аргументи и не търпи алтернативно мнение.
Всеки апостроф е достатъчен, за да предизвика дивашка война на световете и безусловно остракиране на онези, които си позволяват да се отклонят от „вярната" опорна точка.
А властта има онова свойство да си къса опашката при всеки зачатък на шумен скандал - нищо, че бездействието й вреди на същите онези граждани, чиито интереси уж трябва да защитава.
И все пак - да видим фактите. Проекти (няколко) за ремонт на около 500 метра булевард - между „Васил Левски" и началото на „жълтите павета" пред Министерски съвет - има вече от 4 (четири) години.
Отсечката е свръхнатоварена, десетки хиляди души всеки ден отиват и се връщат от работа, посещават институции, водят децата си на училище.
По „Дондуков" се прибира от работа целият „Люлин", Западен Парк, изобщо, целият софийски „Запад". Тези хора вече бяха порязани от „Ларгото" - разкопките под стъклени похлупаци изядоха половината платна, а сега кръстовището между Президентството и Министерски съвет спокойно и без конкуренция може да влезе в Гинес за най-тъпо измисленото кръстовище в света. Или просто за най-тъпото - защото мислене едва да е имало.
Сега, под страх да не засегне някого Столична община реши да нареди отново паветата по булеварда. Нито трафикът ще бъде облекчен, нито ще се отдели пространство за велоалея - важното е, че павето ще е „автентично".
Паветата са каменни кубчета, които се редят върху слой от кал и пясък. Когато е мокро (в София това са кажи-речи шест месеца в годината), калта поддава, и под тежестта на трафика се образуват коловози.
Допълнителната екстра е, че след всеки валеж по свещените паветата могат да се карат доста по-успешно кънки, отколкото коли. Когато е сухо (през останалите шест месеца), пясъкът и прахолякът се реят на облаци из околното пространство, за "радост" на жителите и гостите на столицата.
И в сухо, и в мокро време шумът от движещите се върху камъни автомобили е сравним с този в ковашки цех, ако си по средата между ония с чуковете.
И още нещо: „Дондуков" отдавна не е булевард. Това е ЖП линия с допълнителни платна за придвижване с автомобил, a всяко преминаване на "широкия" трамвай предизвиква земетресение с нисък магнитуд.
Всичко изброено дотук са прости и доказуеми факти, едва ли някой не ги знае.
И въпреки това - продължава да тече битка за запазване на „автентичния облик на София", която се е концентрирала точно върху тези свръхнатоварени 500 метра, и нещастните им ползватели.
В крайна сметка „културата" победи. Павета ще има за всички. Не сме се сетили да върнем и паважа по Цариградско шосе от 30-те години - не сме го възстановили в исторически вид.
А Столична община ще я „благославят" десетки хиляди души всяка сутрин и вечер, докато се пързалят в дъжда по автентичния булевард.
Ще я благославят и тези, които живеят на „Дондуков", и не могат да си отворят прозорците заради шума и прахоляка. И тези, които не успяват да си продадат апартаментите в "автентичния център", защото под прозорците им гърми и трещи. И тези, които дават жилищата си под наем като офиси, защото в "центъра" отдавна не може да се спи.
А темата за шума ще влезе много скоро през вратата на "Московска", също както се случи с мръсния въздух.
