"Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси".
Крилатата фраза на Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън (погрешно приписвана на Уинстън Чърчил) може да ви послужи като ключ за разбирането на действията на Вашингтон.
Днес на съдията от Специализирания наказателен съд Андон Миталов беше забранено да влиза на територията на САЩ заради връзката му с корупционни практики. Така каза държавният секретар Майк Помпео.
Разгласената вчера от американския посланик Херо Мустафа информация за такава санкция срещу българско държавно лице сякаш обаче предсказваше нещо далеч по-голямо. Но малко като в историята с черешовото топче на Боримечката, нещата се оказаха не съвсем такива, каквито ни ги рекламираха.
Отговорът на това несъответствие между тукашните очаквания и реалността на Държавния секретар Помпео е, че зад красивите дрешки на борбата с корупцията се крие преследването на собствения държавен интерес на САЩ. И това със забраната за влизане на американска територия е чисто символичен акт с конкретна цел.
Защото, каквото и да си говорим, името на съдия Миталов е почти толкова неизвестно у нас, колкото е и в САЩ. Това, разбира се, не означава, че той не е намесен в корупционни практики. Просто в момента нямаме доказателства за това. Майк Помпео също не приложи такива.
Идеята е, че ако американците бяха решили да поемат на плещите си тежката задача да се борят с българската корупция, щяха вероятно да посочат някое друго, далеч по-голямо име. Не е като да няма подходящи кандидати с корупционно минало, а вероятно и с корупционно бъдеще. При това дори такива, чиито интереси клонят към Русия.
Което говори за мащаба на нещата - просто размахване на пръст от страна на Вашингтон, дори не дърпане на ухото. И то дори не заради корупцията. Тази забрана служи като напомняне, че чичо Сам гледа към София и има своите си интереси тук, а те силно противоречат на тези на Москва.
Това обаче показва важна промяна в политиката на САЩ спрямо България - страната ни е придобила някакво по-голямо стратегическо значение за плановете на Вашингтон за региона.
Истината е, че руските интереси в България и зависимостта ни от Москва в чисто енергийно отношение са стабилни. Стабилни до такава степен, че доста дълго време западните ни партньори гледаха на нас малко или много като на Троянски кон на руските интереси.
Затова и изтребителите ни струваха толкова, а цената трябваше да се плати наведнъж и то предварително. Просто във Вашингтон очевидно не смятат, че ситуацията тук е достатъчно стабилна, че да се задържи достатъчно дълго прозападно правителство, което да е склонно да спазва подобен ангажимент с изплащане на части.
Затова и България трябва да плати така - за да докаже, че всъщност нашият ангажимент като държава е към Запада. Който си мисли, че плащаме за изтребители, просто се заблуждава. Ние си платихме не за машините, а за протекцията на САЩ в един свят, в който НАТО като алианс изглежда все повече като хартиен тигър, а заплахите за сметка на това растат сериозно.
Съответно и това беше причината да има толкова сериозен натиск от някои кръгове да се вземат изтребителите "Грипен", а не американските F-16.
В тази нова ситуация, в която значението на България за американската външна политика нараства, от Белия дом се решили да затвърдят позициите си тук или поне да разклатят руските. С малки крачки - с насърчаването на България да даде отпор в дипломатически план на Москва (изгонени дипломати, шпионски скандали и т.н.), с активизирането на американската политика у нас, и не на последно място - с този символен жест.
Съдия от Специализирания съд, възприеман като русофил, е обвинен в корупция от Вашингтон, като оттам намигват, че това няма да е последният им подобен ход.
Това обаче няма особено общо с корупцията в България.
Борбата с нея остава в ресора на българската правораздавателна система. Звучеше хубаво някой отвън да може да се справи с този проблем, но подобно желание е малко от малко наивно.
