Има една разлика между човека и скотското му подобие и това е отношението към по-слабите. При скотското подобие винаги говорим за просташка омраза.
Да пребиеш пенсионер, защото приличал на просяк, и 11-годишно момче, защото приличало на циганче, всъщност издава колко опасна е простотията на отпадъчния материал на обществото.
Не казваме агресия, защото агресията се поражда, предизвиква се. Тя е моментно състояние, а простотията е непреходна, вечна.
Простотията не ти позволява да осъзнаеш защо не трябва да пребиваш старец пред двете му внучета, съмнителен бежанец пред очите на жена му или да убиваш момче, което приличало на гей. Простотията не те спира, когато някой ти плати да хвърляш бомби по протести. Простотията те прави велик и безнаказан, когато всъщност си жалък.
Някакви скинари, изплували за момент от маргиналната утайка на неонацистка организация (няма да й кажем името), се подиграха не само с морала и закона. Те се подиграха с човешкото достойнство, защото са прекалено арогантни, за да разберат какво по дяволите е това и защо други, освен тях, имат правото да го притежават.
Има два начина да бъде изкоренена простотията - с добро образование и с добра превенция. Училището може да бъде също толкова жестока, колкото Борисовата градина вечер, но полицията също може да бъде по-активна, когато забележи подобни съмнителни типове да се разхождат по улиците и да загряват за поредната си жертва. Или най-малкото да реагира по-адекватно при подобни отблъскващи случаи.
Сигурно са им добре известни, всичките им там ултраси, неонацисти и неофашисти, които периодично провалят живота на някого. На подобни брутални прояви на насилие не трябва да се гледа като на част от статистиката, а като част от тоталния разпад на обществото.
Като за начало, крайно време е престъпленията от омраза да престанат да бъдат третирани като хулиганство.
