Случаят с убийството на Георги Кузев в Пловдив от група тийнейджъри трябва да е повод за обществото ни да си направи изводи и да вземе мерки. И по-зоркото следене на групи с радикална идеология, която проповядва агресия и ксенофобия, категорично трябва да е сред водещите приоритети.
Разбиването на клуба на неонацистката група "Кръв и чест" в Пловдив изглежда като крачка в правилната посока.
Поне на хартия - скинарската група с хитлеристки уклон е забранена в редица държави в Европа, а в други е поставена под специално наблюдение и под санкции, но у нас тя си съществува и вирее вече над 25 години.
Показателни са информациите, че същият адрес, поддържан от същия наемател, който сега е с повдигнати обвинения за проповядване на расизъм и расова омраза, е бил обект на акция на ГДБОП и през 2023 г. А след това не е последвало почти нищо.
Изземат се книги, знамена и предмети с нацистка символика, но тъй като няма доказани насилствени престъпления, не се случва нищо по-съществено.
Въпреки че Наказателният кодекс постановява, че проповядването на "фашистка или друга антидемократична идеология" се наказва с лишаване от свобода до 3 години, в повечето случаи се разминава с глоби и обществено порицание.
Така подобни групи продължават да си функционират тихо, в сенките, до степен, в която се смята за напълно нормално навсякъде да има графити по стените със свастики и друга подобна символика.
А накрая се изненадваме, когато младеж, асоцииран с въпросния клуб, е отговорен за побоя над двама непалци в Пловдив, а негов приятел (също участвал в боя над чужденците) е сред свидетелите и на убийството на Георги Кузев.
Истината е, че групировки като "Кръв и чест" виреят спокойно в интернет, където набират сили и последователи.
Алгоритмите на социалните платформи са направени така, че да стимулират реакции и по-дълго стоене на потребителя. Така че понякога е достатъчно и един клип да ти попадне, за да започнеш да се спускаш надолу в "заешката дупка".
Първо се започва с видеа и постове, които просто засягат актуален проблем на съвременното общество - престъпност, лоша интеграция на малцинства или дори твърде "разнообразните" кастове в модерните филми и сериали.
На пръв поглед няма нищо крайно в тях. Но след това постепенно с всяко следващо клипче се задълбава в конспиративни теории, които удобно обясняват "недъзите" на света, опростявайки сложни проблеми и сочейки конкретни виновници.
Тази стратегия работи и върху зрели хора. Какво остава за млади, впечатлителни тийнейджъри, които имат излишна агресия за освобождаване и се чувстват по един или друг начин маргинализирани от обществото? Именно те са сред най-лесните мишени за подобна пропаганда.
Още от десетилетие насам Интерпол предупреждава, че крайни групи като "Кръв и чест", но далеч не само те, използват интернет, за да набират последователи и да насочват пропагандата си към непълнолетни. Това не е проблем, който съществува само в България - същият процес се наблюдава навсякъде по света.
Но как реагираме тук? И адекватна ли е тази реакция на фона на растящ проблем?
"МВР трябва да преосмисли стратегията си за борба с киберпрестъпността и да бъдат обучени полицаи във всяко едно полицейско управление, които да могат да разследват такива киберпрестъпления", коментира пред Nova бившият началник на сектор "Компютърни престъпления" Явор Колев по повод последната акция срещу "Кръв и чест".
ДАНС също има своята роля, особено когато става дума за организирани структури, които проповядват омраза и радикални идеи онлайн, за пропаганда и привличане на нови последователи.
Но следенето е само част от решението. По-важният въпрос е какво се случва след това.
Защото иначе рискуваме да знаем за съществуването на подобни групи, да знаем къде се събират, какво разпространяват и към кого насочват пропагандата си, но да чакаме реалното насилие, за да започнем да действаме.
Затова промени в Наказателния кодекс, които да отчитат по-сериозно разпространението на омраза и призиви към агресия онлайн, както и по-строги наказания за физически нападения, извършени по хулигански или ксенофобски подбуди, със сигурност биха били стъпка в правилната посока.
Истинският въпрос е как да стигнем до превенцията на това радикализиране, преди то да се превърне в насилие.
Нападенията са последната фаза на един проблем, който започва много по-рано.
Когато стигнем до случаи като побоя над непалците или жестокото и садистично убийство на Георги Кузев, вече сме закъснели. Защото тогава вече не говорим за радикализация, а за нейните последици.
И първата стъпка е да престанем да игнорираме насаждането на агресия и омраза в обществото като нещо маловажно. Видяхме докъде може да стигне това.
