Затворник 1 е изолиран в постоянно заключена килия, пълна с хлебарки и бълхи, без достъп до течаща вода и тоалетна. В стаята му не влиза естествена светлина, през зимата пропива влага, през лятото липсва вентилация. Храни се върху вестник на леглото, има право на 1 час в денонощието за раздвижване.
В килията на Затворник 2 е монтирана тоалетна, чиято отходна дупка се намира на 45 см разстояние от леглото му. Не са му предоставяни никакви хигиенни материали.
Затворник 3 от общежитието в Кремиковци е настанен в килия от 35 кв.м., в която нощуват между 16 и 22 затворници в различни периоди. Килията се отоплява с печки на дърва и въглища, за които не достига горивото, много от прозорците са счупени, а вратите - разбити. Студена вода има по 2 часа сутрин и вечер, топла - по 1 час на ден. Мъжът се разболява от артрит.
Затворник 4 е конвоиран с влак от Бургаския затвор до София за заседание по делото му пред ВКС. Мъжът моли надзирателите да освободят едната му ръка от белезниците, за да може да носи с нея документите си. Охранителят го удря и го нагрубява. Затворникът сяда на земята в знак на протест, а служителите на ГДИН го пребиват с ритници в корема, ребрата и бъбреците, след което го заливат със студена вода.
Затворник 5 от Плевен е наказан дисциплинарно с 14 дни изолация в карцера заради "клевета" срещу надзирателите си. Причината: поискал да разбере защо не е получил изпратения колет от роднините си. Във Варна надзирателите позволявали на Затворник 6 да се къпе веднъж на 2 седмици.
Бонус: Съпрузи-иракчани с трите им деца - на възраст 15 г., 11 г. и бебе на година и половина - са вкарани в килия 4х4 метра в лагер за временно настаняване на бежанци, в общо помещение с още едно семейство. В стаята има две счупени двуетажни легла, мръсен под с матраци и скъсано одеяло. Не им е предоставено право да отидат до тоалетна. Налага се да удовлетворяват нуждите си на пода. Храна им е осигурена едва на следващия ден.
Ако някой се е изненадал при вида на мухъла, ръждата, запечатаните прозорци и откритото клекало в килията на Десислава Иванчева, вероятно е проспал новините в последните 20 години.
Всички тези унизителни разкази са действителни случки от живота на мъжете и жените, заключени по българските затвори и следствени арести. Заради тях държавата България е съдена за нарушаване на човешките права, заради тях всяка година плаща солидни обезщетения на пострадалите.
Парите за т.нар. "политика в областта на изпълнение на наказанията" са се увеличили почти двойно за последните 5 години до 171 млн. лв.
Държавата Норвегия, която не членува в ЕС, помага безвъзмездно на България с допълнителни милиони евро за ремонти-на-ремонтите-на-ремонтите-на-ремонтите в амортизираните пренаселени места за лишаване от свобода.
Подобренията - ако изобщо има такива - идват прекалено бавно и с подозрително ниско качество на изпълнението. Обещанията за строителство на нов затвор в София си остават във вечна "предпроектна" фаза (старият е строен през 1911 г.).
В същото време, съотношението между капацитета в предварителните арести и в затворите, където лежат окончателно осъдените престъпници, е 1:6. Има немалка вероятност невинен човек да бъде заключен в компанията на крадци, убийци и насилници, докато делото му виси в съда с месеци.
16% от всички смъртни случаи в българските затвори през 2015 г. са самоубийства.
Обществената реакция срещу тези безобразия е нулева: "Пари за пенсии няма, а ще ме карат да им издържам затворниците".
В колективното съзнание "арестуван" е равносилно на "съден", "подсъдим" е равносилно на "абсолютен престъпник". Всеки е виновен до доказване на противното, щом го покажат в Централните новини с белезници на китките. Стигмата върху хората, преминали през тази месомелачка, остава завинаги и не подлежи на реабилитация.
В най-добрия случай, интересът на публиката към живота зад решетките е стихиен. За корупцията, насилието и паралелната мафиотизация се заговори едва когато рецидивистът Владимир Пелов избяга с пистолет в ръка през парадния вход на Централния софийски затвор, гонен от чистачката.
На публична фигура като Десислава Иванчева й бяха нужни 10 писмени жалби до Цецка Цачева и Мая Манолова, преди "механизмът за превенция" да се раздвижи и да установи, че от тавана на килията й текат фекални води.
Какво остава за другите анонимни жени и мъже, чиито съдебни процеси не се следят под лупа от всички медии, партийни централи и европейски наблюдатели?
Какво остава за семействата, които стават свидетели на срама, унижението и деградацията на своите близки?
"Всички форми на изолирано задържане без подходяща психическа и физическа стимулация вероятно ще имат вредни последици в дългосрочен план, което ще доведе до влошаване на умствените способности и социализирането на лицето" - това предупреждение се повтаря във всяко осъдително дело на Съда в Страсбург срещу България.
Ако изчислите колко пари са попиляни за обезщетения и за симулиране на реформа през последните години, вероятно ще получите сума, сравнима с издръжката на прословутите скандинавски "почивни станции". Там, където масовият убиец Андерш Брейвик съди държавата, понеже не му осигурила нов PlayStation...
Шоупродукцията с Иванчева беше първата "знакова" акция на спец прокуратурата и сега се прави всичко възможно тя да не претърпи пълен провал (както се очертава), особено като се има предвид, че Гешев се гласи за стола на Цацаров. Накрая естествено обезщетенията присъдени в от съда в Брюксел ще ги плащаме всички ние.