Всяко социологическо проучване съдържа нещо "скандално". В последното изследване на "Галъп" то е, че според 5% от анкетираните "да, мъжът може да удря шамар на жената".
Много медии го публикуваха, някои журналисти изчислиха, че тези 5% от пълнолетното население, готови да ударят жена, се равняват на 300 000 души и сложиха това в заглавия, защото така броят изглежда наистина внушителен.
Това представяне на статистиката много напомня на вица за оптимиста, песимиста и наполовина пълната или празна чаша.
Но няма как да не се запитаме - много ли са 300 000 души?
Ако наредите тези 300 000 души заедно на площада, те ще изглеждат шокиращо огромен брой (точно както седят и в заглавие).
Ако гласуват за една партия, тези хора биха могли да решат избори и отново ще изглеждат шокиращо огромен брой - особено за загубилия изборите.
Но ако си представите, че това е доста по-малко от населението на Варна или на Пловдив, или че толкова хора живеят в Люлин (спрямо цялата държава), то този процент съвсем не изглежда толкова много.
Второ, не можем да вярваме напълно на отговора на онези 5%. Дори да мислят, че удрянето на жена е приемливо, много от тях не биха го направили. А и често онези, които извършват насилнически актове в ежедневието си, не биха отговорили с "да" на подобен пряк въпрос.
Така, ако добавим тези подробности, може би се оказва, че фокусът върху тези 5% е изключително погрешен, но работи доста добре в полза на песимистите, които "по инерция" се възмущават, че жените са дискриминирани в България.
Да, дискриминация има. Но тя е другаде.
Ако има нещо позитивно, то е, че практически всички хора знаят, че да се удря жена не е правилно, независимо какво са казали като отговор по една или друга причина.
За жалост никой не ги е питал дали това важи и за детето, защото наскоро имаше една статистика, според която всеки ден по 2 деца се оплакват от насилие, а песничката за "плесничката" си седи в учебника по литература за 5-ти клас от има-няма 9 години.
Но да се върнем на темата: дискриминацията в България си личи не по отговора на този въпрос, а по отговора на другия, върху който малко медии спряха вниманието си, а именно:
"Вярно ли е, че майките с малки деца по-трудно си намират работа?" 95% смятат, че да.
С една дума: ако си майка - жална ти майка. Което пак опира до децата.
Възможно ли е тогава отношението към децата да е сред по-сериозните проблеми в България, отколкото в отношението на мъжете и жените един към друг?
Но децата... Ех, децата... Та те ядат бой дори от акушерките...
Първо, да се представя като един от 5-те %, които смятат, че може мъж да удари шамар на жена. НЕ ТРЯБВА, но МОЖЕ. При определени обстоятелства. Никога не съм го правил, но не го изключвам. Сега очаквам тия, които ще ме засипят с възмущението и презрението си, да ми обяснят, като на прост човек, по каква логика може мъж или жена да удари шамар на мъж, жена да удари на жена, но в никакъв случай мъж на жена. Добрев правилно ни предупреждава за измамността на подобна статистика. Неизвестна, но не малка част от 5-те % не го вършат, като мен, и също толкова неизвестна част от 95-те си млатят жените. Изобщо, анкетите са съмнителни. Например, сигурен съм, че над 99% не допускат убийство. Но колко от тях ще осъдят човека, застрелял бандита, нахлул в дома му и заплашващ семейството и/или имуществото му? Ще бъдат малцинство. Но много гласовито малцинство, което с крясъка си "Откъде накъде животът на детето ти е по-ценен от живота на бандита!" заглушава гласа на разума дотам, че е политическо самоубийство даже да помислиш за въстановяване на смъртното наказание. Само старият Льо Пен посмя. А статистиката за отношението на работодателите към майките с деца, и въобще към жените, които някой ден могат да станат майки, за съжаление е вярна. Тук трябват антидискриминационни закони, само че по нашия край те са само благо пожелание.
Не мисля, че хората в нашето общество са свободни. Като следствие от това, не вярвам на подобни статистики. Те се доближават до резултата от изборите преди 89-а, и са толкова достоверни. У нас правото на другия е имагинерна величина. Никой го няма за нищо. Вероятно още по-неприятното е, че и правото като такова е изпразнено от съдържание. Имаме абсолютно неефективни правосъдни и правоприлагащи органи, които обслужват частни интереси. В мнозинството от случаите в ущърб на обществения интерес. И няма воля за промяна, няма съзнанието, че трябва да постигнем съгласие и да обновим обществото, да преоткрием и редефинираме държавността. И да, добре е да започнем от семействата, от нашия партньор и нашите деца, които е редно да зачитаме като индивиди.
Може ли при самозащита - ако тя замахне първа?
3 bludniq_sin | 22.12.201513:13 Може ли при самозащита - ако тя замахне първа? --- Това е единственият случай, когато някой може да удари друг извън тренировъчна зала по някое бойно изкуство. И всеки, който замахне за удар, трябва да бъде готов да бъде ударен в отговор, без значение дали е мъж или жена. Що се отнася до това, че на майки с деца им е по-трудно да си намерят работа - съжалявам, но е напълно нормално. Преди време и аз си мислех, че е някаква висша форма на несправедливост - донякъде и все още го мисля, но след като поработих известно време на смени, мнението ми се промени доста. Ако някога отново се хвана така, при всички положения бих предпочел колежки с малки деца да нямам - просто защото в един момент се оказва, задължително, че цялото звено поема грижите за децата. "Малкият има рожден ден, хайде някой да ми вземе смяната." "Малкият е болен, излизам в болнични за три месеца." "Малкият празнува Великден, изключено е аз да съм на работа по празниците." "Сори, закъснях с час, обаче трябваше да прибера малкия от училище, че баща му не можа." "По график трябва да сме двама в следващите осем часа? Нищо, аз ще стоя само два, през останалите ти ще се оправиш сам, че трябва да си видя детето." И така нататък. Имал съм и колеги мъже с малки деца и с тях такова нещо не се е случвало.
Веселина, криво си разбрала дяда си хаджия. Аз не одобрявам насилието. Просто смятам, че то е неизбежно в съвременното общество и откак свят светува. По цялата скала - от шамар до убийство. И не вярвам на самоназначилите се хуманисти, които пищят, че не е допустимо при никакви обстоятелства. Свещени крави няма. При определени обстоятелства те първи ще си нарушат принципите.
Драконе, прав си. Но ако можехме да издържаме жените и децата си без да се налага да работят, нямаше да ги има тия проблеми. Щом не можем, щем, не щем, трябва да ги траем. Защото все пак повечето искаме да имаме жени и деца.
>по каква логика може мъж или жена да удари шамар на мъж, жена да удари на жена, но в никакъв случай мъж на жена Логиката, байно, не ти е сила. Никой никога не е казвал, че може мъж да удари шамар на мъж, жена на жена, и жена на мъж. Никой дори не го споменава преди теб. Можеш ли сега да се замислиш защо го видя там, където го няма? >Тук трябват антидискриминационни закони, само че по нашия край те са само благо пожелание Да, защото тези като теб за огромното мнозинство, и дори не осъзнават сериозните проблеми в закостенялото си мислене, които пречат на обществото да се развива.
>Имал съм и колеги мъже с малки деца и с тях такова нещо не се е случвало Докато съм съгласен, че поведението на много майки с деца е дразнещо в контекста на работна среда, фактът, че не ти се е случвало такова нещо с мъже, е доста показателен за крайната предубеденост в българското общество по отношение на децата и кой следва да се грижи за тях. Апропо, моят шеф относително често си тръгва по-рано от работа, взима час-два по обяд и т.н. заради децата си. Не е ужасно професионално, но, честно, щях да се дразня значително повече ако вместо това чувах "а, тя жената ще се оправи с децата", защото ми се струва далеч по-неправилно.
Деосвин: Никой никога не е казвал, че може мъж да удари шамар на мъж, жена на жена, и жена на мъж. Никой дори не го споменава преди теб. Можеш ли сега да се замислиш защо го видя там, където го няма? Изхожда се пастирът на свещените крави, пазителят на неприкосновените идеали. Виждал съм го, байно, и ти си го виждал, и всеки го е виждал всеки Божи ден. И ти си ял шамари и си раздавал шамари, и аз, и всеки от нас. И е казвано от много хора, но нямам търпението и интернет уменията да ти цитирам.
В случая не говоря просто за дразнещо поведение, а за нещо, което ми причини сериозни гафове в работата и което ми скапа здравето за месеци, след като напуснах въпросната работа. Без да давам повече подробности, не се майтапя. Изобщо. Това беше една от причините, поради които не останах дълго, въпреки че заплатата беше доста прилична, впрочем - че въпросната колежка закъсняваше брутално или си тръгваше по-рано от работа редовно и никой нищо не й казваше, а мен ме сръваха и ми поискаха компенсация за едно петнайсетминутно закъснение. Че за гафовете, които се случиха в смяна за двама, излязох виновен само аз, а никой дори не направи забележка на другия, че по времето, което му се заплащаше като работно, даже не беше в същия град. Че работният график ще се съобрази с майката с дете, а на мен ще ми се каже, че отпускът, за който съм предупредил и който ми е бил обещан преди два месеца, може и да не го бъде. Говоря за работа без регламентирана почивка, при която дори мръдването до тоалетната може да се окаже невъзможно в продължение на часове, а ако стане гаф, се вижда директно по телевизията. В конкретния случай, когато човек си тръгне по-рано или закъснее, директно оставя някой друг да му върши работата - и това не е ОК. Аз ще помоля някого да ми вземе някоя смяна веднъж-два пъти годишно с обещание да му я върна, когато му е удобно. Майката с дете ще поиска да й взема смяна пет пъти за два месеца, като ще ми ги върне, когато на нея й е удобно. Хайде не. Сигурно и преди съм го казвал - много съм против схващанията за ролята на мъжа и ролята на жената, но ей заради такива изпълнения мога да разбера защо на жената понякога й е по-трудно да захване работа. Честно казано, след като съм станал свидетел (и потърпевш) на такова нещо, не съм сигурен доколко бих съдил работодател, който си има едно наум.
Драконът наистина е прав, и го казвам като работеща жена с малко дете. Има си работно време и който се е хванал на въпросната (държавна) работа - да си парви сметка как ще спазва установеното работно време. Освен това съществува наредба за плаващото работно време, най-вече заради майките - да успяват да вземат децата от ДГ/у-ще. Но имам двама колеги на дядовска възраст, които също са се заявили по нея. Какво като идват в 8 - на мен не ми вършат работа тогава, а като ги потърся след 16 ч. - заминали си. Значи аз, която спазвам работното време, трябва да се съобразявам с тях. От друга страна, разбирам и родителите предвид недостига на места в държавните ДГ и разликата в таксите с частните ДГ. Човек може да работи в единия край на София, а детето да е на другия. Що се отнася до шамарите - аз съм за равноправието, т.е. всеки има право, но предвид физическите данни не мога да си представя как жена ще набие съпротивляващ се мъж, докато обратното е съвсем осъществимо.
Проблемът с прибирането и гледането на децата може да се реши с наемането на човек за тази цел - има хиляди студенти, които с удоволствие биха работили нещо подобно. Така и двамата родители могат да се съсредоточат еднакво в кариерата си и да прекарват едно и също време с децата. Лошото е, че с българските заплати този вариант за много семейства е неизгоден. 13altavista | 23.12.201510:24 "Що се отнася до шамарите - аз съм за равноправието, т.е. всеки има право, но предвид физическите данни не мога да си представя как жена ще набие съпротивляващ се мъж, докато обратното е съвсем осъществимо." Алтависта, наистина си направила една "виста алта" на проблема с физическото насилие . Не всички мъже са здрави, прави и наперени като някои форумци тука, има възрастни, болни, пияници, инвалиди и т.н., които лесно могат да станат жертва на физическо насилие. Освен това физическото насилие не се свежда само до шамари и юмруци, а често се използват и подръчни материали (например точилка и порцеланови чинии доста често влизат в арсенала на бясната съпруга ) и те могат да бъдат наистина опасни. Важно е човек да може да се защити в такива случаи.
Веселина, той мъжът може да е по-силен от повечето жени, обаче това не е причина да не отвърне подобаващо, когато половинката му избеснее нещо и му забие шамар в лицето. Примерно. Или когато го заплаши с точилката. Пак примерно. Или когато започне да хвърля чаши, чинии и прибори по него. Отново, примерно. Преди време ми беше попаднало едно изследване от Харвард, май, според което огромната част от домашното физическо насилие се започва от жени. Не знам вярно ли е, но... Виж коментарите под тази статия: https://sports.yahoo.com/news/ronda-rousey--admits-beating-up-her-ex--so-should-we-be-outraged-201418914.html Ако дори в половината от разказаните истории има някаква истина, не знам какво да мисля. Никой няма право да удря, освен ако не защитава себе си или някой друг. И всеки трябва да знае, че замахне ли за удар, може да пострада лошо.
Veselina Jecheva | 23.12.201518:28 "стормбрингер, колкото и да е слаб и болнав един мъж, все ще има едни 70-75 кг, т.е. ще е по-силен от повечето жени. досега не съм срещала мъж, който смело да мога да набия когато си реша (не че съм пробвала, де ) Смее се Смее се така че насилие на жена над мъж е по-скоро изключение." Весела, неприятно ми е да го кажа, но една голяма част от съвременните "дами" се доближават, а дори и надминават посочените от теб килограми, така че това не е кой знае какъв аргумент. А и няма никакво значение, в крайна сметка, обратното на това, което твърди модерният феминизъм, агресията не е функция на физическата сила, а по-скоро на морала (или по-точно казано, на липсата му). По-агресивен е този, който е по-безскрупулен, по-безпардонен, по-безчувствен, повече егоист и т.н., а това няма нищо общо с пола. Ако по-агресивният е по-слаб физически, тогава просто би прибягнал до други начини на насилие, например психологическо или емоционално. И статии като горната, които ни дават само половинчата представа за домашното насилие, могат да бъдат единствено манипулативни, но не и обективни и следователно човек трябва да се отнася доста внимателно към тяхната достоверност. Вероятно наистина 5% от българите смятат за Ок мъжът да шамари жена си, но колко биха отговорили положително на въпроса дали е допустимо жената да удря мъжа си? Дали биха били по-малко? Има огромен брой изследвания, които показват, че физическото насилие между партньорите е симетрично, т.е. приблизително равно. Още по-потресаващо е положението когато става дума за насилие над деца - огромният брой физически насилници над деца са именно жени. Това може би означава, че жените са по-агресивни от мъжете и единствено това, че са по-слаби физически от мъжете, ги възпира донякъде да бъдат също така агресивни и към партньорите си. Чел съм такива изследвания за САЩ, Канада, Испания и някои скандинавски страни, но не знам дали са правени изобщо такива в България. Ако ти знаеш, че са правени и те показват, че мъжете удрят много по-често, ок, давай ги и да ги обсъждаме. Но докато липсват достоверни данни всякакви заключения като твоите са доста прибързани (надявам се да оцениш евфемизма ). Преди време тук, в този форум, стана дума за случая Бобит в САЩ, беше много нашумял през 90-те. Накратко, Лорена Бобит отрязала пениса на мъжа си докато спи. Както виждаш, Весела, в случая мъжът не е способен да се защитава и предимството от килограми, на което толкова държиш, не играе никаква роля. Също имаме употреба на хладно оръжие, което поставя физическото насилие в план, доста по-различен от обикновена размяна на шамари. Така че идеята ти, че мъжете могат да се защитават, а жените - не, издиша отвсякъде. По моето скромно мнение всички трябва да бъдем еднакво защитени в случаи на насилие (не само домашно) независимо от пола си - нещо, което съвременният феминизъм бясно отрича. Стана много дълъг този коментар и макар да исках да добавя още много неща, спирам до тук. Днес все пак е Коледа и нямам желание да си прекарам денят заврян във форуми. Весели празници и по-малко насилие
P.S. Имам предвид Веселина, разбира се, най-смирено моля за извинение