Огромната изборна победа на Румен Радев изненада мнозина - не с факта, че той победи на вота, а с преднината, която спечели пред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Бившият президент си осигури комфортно мнозинство в следващия парламент, като там той се очертава да има 131 народни представители.
Нито една социологическа агенция не успя да предвиди тази солидна преднина на "Прогресивна България".
Какво обаче стои зад нея? Какво накара над 1,4 млн. българи да отидат и да подкрепят Румен Радев в първите му избори като политически лидер?
На този въпрос двама от нашите редактори имат различни отговори:
МАНУЕЛА ГЕРЕНОВА: Многото образи на един бивш президент с твърда ръка
Преди вота социологията отреди победа на Румен Радев, но като че ли никой не успя да предвиди, че бившият летец ще е с 30% пред втората политическа сила. При положение, че той не е нито харизматичен като Петер Мадяр например, нито е брилянтен оратор, нямаше как да не дойде и парещият въпрос "Защо?".
Как българският президент за периода 2017-2026 г. успя да привлече разнородни групи гласоподаватели и в крайна сметка да спечели пълно мнозинство - за първи път от времето на Иван Костов?
Стихията на Радев е в това да олицетворява силен, стабилен лидер с твърда ръка и железни принципи.
Можем само да гадаем доколко внимателно е куриран този му образ, като се започне от мимиките и езика на тялото и се стигне до пестеливата му реч. В България би било проява на неприятно лицемерие да отречем, че подходът работи и привлича електорат и от двата пола.
Радев изгради имидж на мъжкар, който, досущ като Касчей Безсмъртни, има разнообразни забавления - от коремно превъртане, през гмуркане до пилотиране на МиГ-ове.
В смутните времена, в които ни се падна да живеем, поведението му резонира у гласоподавателите повече, отколкото ни се иска да признаем. Персонажът му вдъхва усещане за контрол насред разразила се буря и внушава, че страната ни умело ще лавира между стоварилите ѝ се кризи.
В политиката, както и в бизнеса, предвидимостта и усещането за сигурност са силен актив, който президентът не се колебае да използва.
В същото време Румен Радев се оказа по-голям центрист от конкурентите си.
Спиралата от избори поляризира до непоносимост политическото говорене и го превърна в досаден шум, от който ни се иска да се отървем възможно най-бързо. На този фон монотонният глас на Радев действа успокоително и дори леко приспивно.
Бившият летец се въздържа да се поставя в крайности като силно проруски или силно прозападно ориентиран политик.
Той на драго сърце остави публиката сама да тълкува отговорите му чий е Крим, но и напомнянията, че е завърши не къде да е, а Военновъздушния колеж в САЩ.
Така всеки получи свободата да поставя Радев където му е удобно. Или, ако му е по-удобно, да не го поставя в никакви твърде резки залитания.
Пред урните най-накрая бюлетина 21 отбелязват и русофили, но и русофоби, които таят надежда той да си спомни, че кариерата му на летец тръгва от Запада. И резултатът е налице...
АЛЕКСАНДЪР КАРАГЕОРГИЕВ: Вятърът на промяната се оказа най-силният коз на Радев
Според мен най-добрият отговор на въпроса какво мотивира тази стабилна победа на Румен Радев е провалът на политическия елит преди това.
В рамките на пет години ние отидохме цели осем пъти на избори - което говори за тежка и нерешена политическа криза.
Още повече - преди излизането на бившия президент на политическия терен, партиите и коалициите вече сякаш се готвеха за повторни избори на есен - бяха се предали, че след пролетния вот няма да могат да се разберат, та след това да пробват отново.
Именно това отношение, тази липса на способност да се излезе от патовата ситуация на фона на продължаваща инфлацията, все по-високи цени за живот и обща несигурност покрай всичко случващо се в глобален план.
С други думи останалите политически сили изглеждаха повече като част от проблема, отколкото да са способни да предоставят решение.
Румен Радев пък дойде като политикът с най-висок рейтинг, неокалял се още с провали в управлението и настроен да "наказва" политическия елит досега. Не знаеш каква точно алтернатива е той на статуквото, но е все някаква алтернатива.
Другият фактор е, че Радев може да влезе все още в разнообразни калъпи, в зависимост на това какво очаква аудиторията от него.
Той е "НАТО-вски генерал, но демонстрира близост към Русия, казва, че няма да отклони България от европейския ѝ път, но все пак говори като опозиция на Брюксел, във вътрешен план дава намеци за лява политика, и все пак има едър бизнес зад гърба си.
Така масово избирателите (стига да искат и да са отворени за това) могат да видят по нещо от него, което им харесва.
Някои изтъкват, че евроскептицизмът на Радев е привлякъл избирателите, но според мен това е изключително пресилено твърдение, именно защото немалко хора избраха да пренебрегнат тези му послания и да повярват, че той е ориентиран преди всичко към Европа, но там ще отстоява българската позиция.
Това, че има съмнения как точно ще изглежда тази българска позиция и че тя може да доближава много тази на "големия брат" на североизток... доста хора предпочетоха да не обръщат внимание на тези притеснения.
За тях по-важно се оказа обещанието му да промени сегашната ситуация в България - излизане от политическата криза и задаване на нов път за държавата. И ясното заявяване, че той ще "навигира кораба".
Какво ще включва този нов път, едва ли много хора могат да кажат уверено. За тях обаче по-важното е, че нещата няма да останат в същото русло, както досега.
