Едва ли въобще има някой, който да не е съгласен с това, че финансирането на вероизповеданията у нас трябва сериозно да се реорганизира. Не само на мюфтийството, а на всички вероизповедания по принцип.
Защото промените в Закона за вероизповеданията, които предвиждат опрощаването на почти 8,5 млн. лв. задължения на различните религиозни организации у нас, показаха за пореден път огромната нужда от прозрачност по този въпрос.
Каквото и да си говорим, религиите отдавна не са само вяра (ако някога въобще са били само това). В тях има тънка смесица между социално-политическо самоопределение, откровени политически маневри и средство за оказване на влияние. А когато говорим за исляма и главното мюфтийство у нас всичко това важи с двойна сила.
Безспорно ябълката на раздора в случая е именно тази амнистия, която държавата отправя спрямо задълженията на вероизповеданията и най-вече спрямо Главното мюфтийство. Според данни на самото мюфтийство то дължи на държавата 8 109 000 лв. - иначе казано около 95% от всички задължения на религиозните организации у нас към държавата.
От самото мюфтийство твърдят, че нямат чисто икономическата възможност да върнат тези задължения и затова с лихвите те продължават да се натрупват още и още. Реално към 2011 г. те са около 1 млн. лв., през 2016-а вече са 5 млн. лв., а към момента надвишават 8 млн.
Ако ставаше въпрос за която и да е фирма у нас, в такива случаи НАП влизат с ревизорите си и започват голямото събиране и чистене. Тук обаче е ключовият проблем - не става въпрос за фирма, а за религиозна организация.
А у нас, както вече казахме, тази тема е далеч по-тънка. Така проблемът с тези задължения на вероизповеданието приема по-различен вид, който си заслужава да се погледне по-внимателно.
Каква е ситуацията на практика?
Заради силно централизираната си структура, която поставя централата в София като единственото данъчно задължено лице на мюсюлманското вероизповедание по закон, се натрупват множество чисто местни задължения. В един момент мюфтийството се оказва непосилно да ги изплати. Това води до една спирала на задлъжняване, в която не просто се натрупват подобни местни задължения, но същото става и с лихвите върху тях.
Така в един момент ситуацията достига до два възможни варианта - или мюфтийството да продължава да трупа задължения, които да не може да обслужва, или държавната субсидия, която то получава, да отива предимно за изплащането им, вместо за заплати на свещенослужители и поддръжка на храмове (за което по принцип се отпуска тя).
Или трети вариант - реорганизация на самите субсидии за големите вероизповедания и еднократна данъчна амнистия - решението на ГЕРБ и ДПС. Разбира се, това решение е далеч от перфектното, но обръща внимание на някои други значими фактори, включително и националната сигурност.
У нас живеят над 650 хил. (по последното преброяване през 2011 г.) мюсюлмани, по-голямата част от които са силно консервативни и религиозни. Факт, който прави значението на джамиите и имамите стабилно за оформянето на настроенията в общностите.
От години финансирането на различни джамии у нас е проблем, за който не се говори на висок глас. Проблем, най-малката струна от който са годишните дотации към Главното мюфтийство от турския Дианет в размер на 2 млн. лв. Проблем с дългите бради и забулените одежди срещу спонсорство от неустановен източник. Едно допълнително отдръпване на мюфтийството от спонсорирането на джамиите неминуемо ще доведе до засилването на тези външни и неясни източници.
Така че това започване "на чисто" от задължения би позволило не просто едно вероизповедание да се освободи от неплатените данъци и лихвите към държавата, но и самата тя да придобие повече контрол върху това какви пари влизат към различните джамии в страната. И още повече - какво се проповядва в тях.
Може да звучи доста цинично, но отдавна религията е повече политика отколкото вяра, особено що се отнася до структурите, които я администрират. И е далеч по-добре, когато собствената ти държава контролира какво се случва в тези структури, отколкото те да са отворени към чужди дарения и влияния.
И ако цената за повече контрол тук е една данъчна амнистия, то тя е приемлива. Особено във времена като днешните, когато радикализацията става все по-сериозна.
Разбира се, тази цена не трябва да се плаща на сляпо, нито да се повтарят стари грешки и неуредици отново и отново. За това обаче вече отговаря и Законът за вероизповеданията, а надеждата е, че промените в него освен опрощаване на дълговете ще донесат и така необходимите прозрачност и отчетност от самите вероизповедания.
