Борбата прави храната

Храната прави борбата... ама повече с бюджетния дефицит, отколкото с така наречения здравословен живот на нацията.

Трябва да признаем, че замисълът на правителството с данък „вредни храни" е революционен, ама по амбиции. Да преговорим - хем децата ще са по-здрави, хем ще се съберат пари за обновяване на спортните площадки в училищата, хем хранителните продукти ще станат по-качествени.

Новата регулация ще важи за мазни и солени сосове - кетчуп и майонезата, маргарин, захарни изделия и такива с кофеин и таурин, но в групата не влизат саламите „кучешка радост", пилетата на антибиотици и кренвиршите, които избухват в тигана, тъй като очевидно се смятат за социално значими храни, както и хлябът, разбира се.

Вече сме в гнилата част, макар че най-малко според двама министри - Петър Москов и Красен Кралев, такава няма.

Опасните продоволствия, в които се е прицелило правителството, се купуват от потребители с ниска покупателна способност, които в крайна сметка ще трябва да плашат повече за същите количества - или да изобщо да не плащат, лишавайки се от тях за сметка на алтернативни заместители.

За да изберат маргарин и „имитиращо сирене" от палмово масло, тези хора имат съвсем конкретни финансови причини - и най-вероятно не могат да си позволят италиански колбаси, немско масло или кашкавал по БДС.

Проблемът с некачествените храни не е, че съществуват, а че прекалено много хора нямат избор да не ги купуват.

От друга страна, производителите на такива изделия ще трябва или да минат в сивия сектор, за да поддържат ниските цени, или да вдигнат качеството - и съответно цената, покривайки критериите на държавата.

Освен заради силните и здравни тела на българите, цялата работа е заради едни 150 000 000 лева на годишна база. Това ще е ползата на бюджета от данък „вредни храни". Извинете, но това е в пъти по-малко от всяка увещаваща себе си корупционна афера.

Тези пари няма да стигнат за покриване на дефицита в НЗОК, както се твърдеше отначало, че е истинският замисъл на данък „вредни храни", най-много да стигнат за някой пенсионерски бонус. Но не там е работата, дори и парите действително да се изхарчат по предназначение.

Прицелването в кетчуп, снаксове, бисквити, сокове без плодово съдържание и други вредни храни гали ушите на определена част от обществото, която е убедена в систематичното си унищожение чрез дневното меню.

Но в същото време никой не повдига въпроса дали по-ефикасна мярка няма да е регулацията на борсовите посредници, които буквално ограбват фермерите и купуват продукцията им на безценица, или поне някакво данъчно стимулиране на земеделските производители.

Ако ще реформираме трапезата на българина, нека да бъде както трябва, а не половинчато. Иначе рискуваме да бъдем сготвени в собствената си илюзия, че живеем не просто здравословно, а нормално.