Едва ли има друга по-очаквано добра комбинация от тази държавният историческия коректив и музеен шеф Божидар Димитров и културният министър Вежди Рашидов да бистрят заедно идея.
А този път тя е държавата (разбирайте гражданите) да плати остатъка от 70-тина млн. лв. заем на бизнесмена Георги Гергов в продължение на някакви си 20-30 г., за да може Националният исторически музей (НИМ) да излезе от боянския шубрак и гордо да се намърда в ЦУМ, в баш центъра на София.
Идеята "зрее", обяви Божидар Димитров. Почти можем да чуем как разцъфва. Родил я е Вежди Рашидов, който, по думите на Димитров, бил гениален понякога.
Държавата можела да плаща вноските на Гергов в банката в течение на 20-30 години, докато сградата стане нейна собственост.
Гергов отдавна се опитва да се отърве от ЦУМ, който купи през 2004 г. за 20 млн. лева. Щеше да го "подарява" на държавата, да го заменя за липсващото парче от Пловдивския панаир, щеше да прави "Музей на православието" и какво ли още не.
Централният универсален магазин кънти на кухо от години на фона на изникващите като гъби молове.
Точно в този момент Божидар Димитров и Вежди Рашидов решават, че е уместно данъкоплатците да се бръкнат за масрафа на Георги Гергов. Другарска услуга от взаимна изгода за чужда сметка. Ако мине номерът.
Тези дни някой напомни двете правила на Големия българин: да не се мине и да не го хванат. А тримата другари отдавна са се самопризнали за Големи.
Така единият ще е шеф на музей в центъра на столицата, другият ще запише това като постижение със златни букви в мандата си като министър, а третият ще се отърве от солиден заем и ще се превърне в своего рода радетел за българската национална памет.
Но е крайно време да се забрави фикс-идеята, че държавната собственост е бащиния на "заслужилите" строители на съвременна България. От всеки другар не става капиталист.
