Уикендът около Деня на Съединението предлага много възможности за кратка екскурзия из страната.
Разходка по калдъръмените улици на Етнографски музей на открито "Етър" в Габрово е едно от тези предложения.
Ежегодно в периода 5-7 септември там се провежда "Празник на пестила", който разказва история във вкус, като запознава посетителите с традиционния за този край "габровски шоколад" от сини сливи, който местните наричат пестил.
"Като е пестил от сливи - балканджийски да е!
Като е балканджийски - от музей "Етър" да е!
Като е от "Етър"- с кафе на пясък в джезве да е!
Като е с кафе на пясък -с по чашка ракия да е!"
С тази шега екипът на празника посреща своите гости вече девета година.
Ценителите на българските бит и култура ще попаднат на място, където историята е преведена на достъпен за съвременния човек език, като всяка година организаторите се стремят към начини да направят събитието по-различно и по-занимателно.
"Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм, който събира младите поколения и международните общности", споделя ни Тихомир Църов.
Какво е пестил и как се приготвя?
Тайната на прочутия "габровски шоколад" се крие в пестеливостта и здравословния начин на живот. Това сладко изкушение посетителите определят като "сух мармалад". То се приготвя без грам захар и разчита изцяло на естествената сладост на сливовия плод.
Подбират се само здрави, добре узрели плодове, които се изваряват в големи бакърени тави с вместимост между 200 и 300 килограма.
Прецедената през сито плодова каша се разлива върху букови дъски на пласт от 7-8 милиметра и се оставя да съхне на пряка слънчева светлина - процес, в който посетителите на Етнографски музей на открито "Етър" могат да се включат в поредица от демонстрации през празничните дни.
Наред с традицията, продуктът намира път и към съвременното сладкарство - както чрез производители, адаптиращи вкуса за градския потребител, така и благодарение на етърския майстор Боян Минчев, трето поколение занаятчия, обявен от Министерството на културата за "Живо човешко съкровище".
През 2026 г. "Празникът на пестила" разширява своя мащаб като кани специални гости, представители на арменската, грузинската и румънската общност, които също да представят свои занаяти в областта на шекерджийството.
Всички те могат да бъдат разгледани на традиционната "Алея на вкусовете", на която посетителите ще могат да разгледат и дегустират продукти на български и чуждестранни производители.
Сред изложените вкусотии ще бъдат различни вкусове габровски пестил от местни марки, традиционен билков био мед, ядки, халви и да не забравяме... троянска сливова ракия.
Акцент на празника тази година е гостуването на българска общност от румънското село Извоареле.
Техните предци са се преселили от Габровския и Плевенския край преди повече от две столетия. Гостите ще представят свой сливов мармалад по преселническа рецепта, но най-вече показват запазени носии на над 200 години и говорят на съхранен архаичен български диалект от епохата на Възраждането.
Програмата се допълва от нова гостуваща изложба "Сватбата", която включва възстановка на традиционния обичай за венчавка "калесване".
За най-малките е предвидена нова игра, наречена "Сливи с късмет", по време на която децата ще се впуснат в щура обиколка на ключови локации от "Етъра", в търсене на отговори на загадки, свързани с производството на пестил и историята на етнографския комплекс.
За победителите са подготвени специални награди.
Празникът е съпътстван и от богата фолклорна програма, която ще включва 500 танцьори и музиканти от страната. На сцената ще се качат ансамблите "Детелини", "Чудесия", "Настроение", Духов оркестър - Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.
Музикалните изпълнения ще се провеждат във всеки от празничните дни от 11:30 и от 14:00 часа.
Обикновено в началото на септември, паралелно с "Празника на пестила", се провежда и "Международният панаир на занаятите", но през 2026 г. той излиза в творческа пауза, за да може екипът на музея да започне подготовката за неговото юбилейно XX издание през 2027 г.
Като основен занаят в програмата за догодина е избрано ковачеството, основен поминък на българите от северния регион.
В момента Габрово и Велико Търново са в разгара на културна кампания за "Европейска столица на културата 2032" , като общата им кандидатура е сред фаворитите за европейското културно сътрудничество с град от Дания.
